Депресията идва, за да ти каже: Промени се и се бори за себе си

Здравейте,

Прочетох доста неща за вас, вашата работа и реших да ви пиша и споделя моя проблем.

Вероятно предисторията ще е необходима, за правилното разбиране на ситуацията. Ще се опитам да не изпадам в излишни подробности.

На 39 години. На 20 години се омъжих , родих първото си дете и се озовах в капана на мъж ревнивец и манипулатор, който за 6 години успя да ме смачка и да ме докара до дълбока депресия, несигурност и пълна зависимост от негова страна. С много усилия успях да се разделя с него, но не и с депресията. Тя продължи около 3-4 години.

Бях неспособна да си гледам детето, пълна изолация от света. Родителите ми решиха да се преместим в София. Не ми ставаше по добре. Всички успяха да започнат , аз не. Стоях вкъщи. Беше ме страх да излизам навън. Виеше ми се свят. Общуването с хората беше много трудно. Абсурд да се возя в градския транспорт или да стоя в помещение с много хора. Да седна на кафе…не. Не си спомням да съм взимала антидепресанти. Започнах с малки крачки, като малко дете, което прохожда. Намерих работа. Изкарах книжка за кола. И всички онези малки неща започнаха да се случват. Успях да се измъкна.

Срещнах другия мъж в живота ми, бащата на второто ми дете. Живяхме заедно около 7 години. Той – пристрастен към комара и игралните зали. Със всичко се наложи да се справям сама…дете , семейство и не казвах до последно на майка ми и баща ми. До момента, в който взех решение и си тръгнах от този човек. Намерих си работа като учител в едно столично училище. Живея с родителите си.

Намерих си и втора работа. От училище заминавах на нея и така цяла година. Дойде дългата учителска отпуска и изведнъж….качвам се в колата , пътувам за работа и ми става лошо….паник атака….не можех да контролирам тялото си , очите си…едва стигнах. Валидол в устата. Почувствах се объркана и уплашена. След няколко дни пак в колата, пак разтреперване, извън контрол. Прибрах се и рев цял ден. След два дни напрежение в челото , очите не се фокусират. Отидох на невролог. Вегетативно нервна дистония. Грандаксин и атаракс. Пих ги 3 дни. Стана ми по зле и ги спрях. През това време не спира да ме души, да ми се вие свят, страх ме е да изляза сама. И вчера отивам на работа – отново криза.

Преди да тръгна съм изпила две мента глог и валериан и смуча валидол.

Колата е зарязана, не мога да я карам. Напрежение в челото, виене на свят, и днес отново на невролог. Същата диагноза, други лекарства. Всички нормални ежедневни неща отново са непосилни за мен. Дори не мога да се смея.

Само да отбележа, че майка ми е един доста властен човек, а аз съм безкрайно търпелива. В началото като заживяхме заедно не се спогаждахме, и реших, че няма да и обръщам внимание и ще бъда търпелива. Но … твърде трудно. Сега децата ми са големи, всичко изглежда нормално, а аз рухнах. Не знам какво да направя и как да се спася. Тъжна съм, ядосана…това е. Прощавайте ако съм досадила, но вие карате мъничкото надежда да не угасва.

Благодаря за търпението.

А.Ганева


Здравейте А. и благодаря за доверието, да споделите с мен..

Знаете ли кога се променя човек, мила А.?

Когато болката от промяната е по-малка от болката, която изпитва в момента…

И четейки писмото ви си мисля, че вашият момент е дошъл, фактът, че ми пишете е достатъчно ясен…

Както вече съм казвала, за да дойде паниката, са се натрупали поредица от събития.

Просто има един пусков механизъм, може да е наглед съвсем обичайна ситуация, например да отивате да пазарувате и тогава ви залива паник атаката, а повечето хора започват да си мислят, че мястото на което са били я е предизивикало и е дошла случайно..

При вас е било в колата.

Много често именно така започва избягването на места и ситуации, просто оставаме с мисълта, че те са причината, но истината е, че те са само следствието.

Така се образува страх от страхът, който аз вече забелязвам у вас, тоест сте спряла например да шофирате, страхувайки се да не стане отново същото..

Диагнозата, която са ви поставили е много често срещана сред тревожните хора. Поне на половината от моите клиенти, тези с които аз работя, е поставена същата. Но нека ви кажа нещо, а то е, вие не сте болна..

Не, не сте, мила А. Паническото разстройство като цяло не е болест,a състояние, в което изпадаме, когато твърде дълго не зачитаме поривите на душите си, не уважаваме себе си, своите собствени желания, мечти, мисли, чувства.

Понякога има родови и семейни обвързаностти, които ние носим несъзнателно, но те също оказват влияние на поведението и живота ни…

Паник атаките могат да са част от паническо разстройство, но могат да са и епизодични. Познавам хора, които са имали няколко през живота си, но те не са преминали в паническо разстройство.

При вас има доста натрупвания, споменавате за депресивни епизоди, за страх и нежелание от излизане и т.н. и честно казано, направо съм изненадана, че чак сега са дошли атаките.

Техният смисъл е най-сетне да обърнете внимание изцяло на себе си, НО!, по един съвсем различен начин..

Разбирате ли, мила А., няма как да получите нови резултати със старите похвати…

Имате много неща за изчистване от живота си в преносен и в буквален смисъл, като започнем от отношенията с родителите в частност с майка ви и факта, че още живеете с нея, преминем през личният ви живот, отношенията ви с децата, ежедневието ви, като хранене и физическа активност, но най-вече връзката ви с вас самата..

Вероятно ще излязат още..

И не, не е лесно, но мога да ви кажа, че справяне има, да, има!

Паник атаките са сигнал на психиката, че живеем в лъжа

Така че, дерзайте и не гледайте на случващото се с вас в момента със страх и отчаяние, а вземете тези лимони и си направете лимонада.

Думата “криза” има и смисълa на възможност, затова използвайте я..

Потърсете терапевтична помощ, пак казвам, това не е признак на слабост, напротив, ясен знак на грижа към себе си е. Повярвайте ми, мила А., вие не сте това, което ви се е случило до тук, а то не е било малко, но има причина, макар не винаги да я разбираме; вие сте това, което ще изберете да станете от тук насетне и аз вярвам, че ще се справите и най-хубавото за вас предстои.

Петя Симеонова,

клиничен психолог

www.actualno.com

Facebook коментари