Свобода и за другия

Свобода и за другия

    Общуването ни едни с други отразява танца между любовта и страха.

Рам Дас,

американски духовен учител и писател

Свободата е интересна тема.

Много ни се иска да бъдем свободни, да нямаме окови, ограничения, граници и всичко това звучи толкова добре, говорейки за себе си..

Как звучат обаче нещата, когато тази така лелеяна свобода, опре до партньора в живота ни?

Дали сме склонни да “дадем” това сладко право и нему?

Свободата е правото на всеки да има лично пространство, свои си занимания, мечти, цели, приятели, фантазии и дори тайни, да, тайни, които не е длъжен да споделя “на всяка цена”, ако не го усеща, като вярното за него към момента..

Това е възможността да си ядосан, да не ти се говори, да искаш да останеш или О, Боже, да излезеш сам, защото си отделна личност със собствен вътрешен свят и потребности..

И какво се случва тук често?

Порой от въпроси, разпити, сълзи и обвинения във всякъкви възможни и невъзможни “престъпления” и мисли как той/тя е егоист/ка, не ме обича вече, крие нещо, има друг/друга и  т. н.  и  т.н..

В същото време драматурга на цялата сага е напълно сигурен, че е прав и това не е изконната свобода и право на партньора в този момент,  а НЕуважение, НЕзачитане, НЕ незнам си кво си към него, НО това важи само за другият, нали така?

Щом опре до нас, нещата са различни. Не ли?

Друг е въпросът, че никой няма вселенската сила да “дава” или “ограничава” свободата ни да Бъдем!

Съвсем отделна тема е признак на какво е подобен тип поведение и колко би издържала връзка в която единят се чувства “половинка”, очаквайки и изисквайки другият да го “допълва”.

Като човек преминал подобни етапи знам, колко уморително, изнервящи и тотално изцеждащо е да живееш в такъв филм.

Моят начин беше, първо да  си го призная.

Ей така, по старият начин, като лечение на зависимост, където крачка първа към решаването на проблема е признаването му.

После дойде осъзнаването защо, откъде и какво го предизвиква.

Забележете, тук не иде реч да се нахвърлим яростно върху си, а да проявим съчувствие към себе си.

Съчувствие не Самосъжаление, смятам е видна разликата..

Чак тогава моделите, неудоволетворените нужди и страховете, провокиращи това поведение, започват да подават лица.

Избирателната свобода е много разпространена, но от личен досег знам, че всеки опит да контролираме друго свободно, човешко същество, обвързва и наранява единствено нас самите..