Май е Международният месец на мастурбацията.
Да, има такъв.
И не, не е смешно. Не е пошло.
И не е “тема, която не е за тук”.
Това е тема, която е точно за тук.
И точно за сега.
Защото самозадоволяването НЕ е просто интимен акт.
То е форма на грижа,
на регулация,
на свързване с тялото,
на утвърждаване на “имам право да се усещам, да чувствам, да си принадлежа”.
Почти мога да усетя свиването и неудобството, което много от вас изпитват, докато четат този пост. Срам.
Ако и ти си от тези хора, разбирам те.
Не е лесно да излезеш от години наслоявани модели на срам за неща, които са напълно нормални и естествени – част от човешката сексуалност, себе-любов и себе-познаване.
Нека ти кажа така – няма неудобни теми.
Проблемът е в начина ни на комуникиране по тях.
Всяка една тема от интимния свят може да се дискутира, когато се прави с уважение, разбиране и знания.
И всяка тема може да се превърне във фарс, когато се поднесе пошло и цинично, но пък с претенции, прикриващи липса на знания и комплекси.
Но повечето жени са научени да мълчат.
– Да не питат.
– Да не търсят.
– Да не усещат.
Или поне – да не говорят за това.
Мастурбацията е тема, около която има повече срам, отколкото реална информация.
Тема, за която няма език – има само намеци, подигравки, обвинения и усещане за “нещо мръсно”.
А когато става дума за жените – става двойно “по-недопустимо”.
Но мастурбацията е:
– начин да усетиш границите си
– начин да изследваш какво ти носи удоволствие
– начин да останеш в контакт със себе си, дори когато си сама
– начин да превърнеш тялото в съюзник, а не в източник на срам
За жените, преживели сексуализирана травма, това често е ключов етап от възстановяването.
Не като “трябва”, а като “можеш – когато си готова”.
За жените в перименопауза или менопауза, това често е единственият контакт с удоволствието, който не е свързан с изискване, с роля, с усилие.
За много жени – това е първият път, в който могат да се докоснат до собственото си “да”, изречено със спокойствие и внимание.
Изобщо, ако някой друг докосва твоето – подчертавам, твоето – тяло, това е ок, нормално и разбираемо.
Например партньор, лекар, гинеколог…
Но когато ти сама докосваш СВОЕТО тяло – изведнъж това става срамно, недопустимо, мръсно и табу.
Как ти звучи това?
Каня те да помислиш сега:
– Кой те научи, че да познаваш, обичаш и докосваш тялото си – твоя единствен дом – по всеки един начин, който ти харесва и ти носи наслада и удоволствие, твоите рождени права… е проблем и срам?
– Кой ти отне правото да познаеш, изследваш и обичаш себе си?
– И по-важно – защо?
Това не е пост за секс.
– Това е пост за достойнство.
– За позволение.
– За съгласие, започващо от себе си.
– И за нов език на интимността – без срам, без драма, без скандал.
Да говорим за мастурбация е начин да върнем знанието там, където има само сянка.
Да върнем тялото там, където е имало само вина.
Да върнем удоволствието там, където е имало само мълчание.
Тази тема е важна и за мъжете.
– Защото и те носят срам, табута и травмиращи преживявания, около самозадоволяването.
– Защото мъжката сексуалност също има нужда от нов, състрадателен и телесно интелигентен език – отвъд автоматизма, срама или културната мълчаливост, с която мъжете са научени да преживяват интимността си.
А в отсъствието на разговор и образование, често остава само едно място, от което мъжете „учат“ какво е секс – порното.
– Но порното никога не е било учебник.
– То няма за цел да показва интимност, съгласие или удоволствие – а да създава образ.
– Образ, който е далеч от живото преживяване.
И който оставя много мъже без език, без опора и без посока, когато става дума за истинска близост – включително и за близостта със самите себе си, каквато е мастурбацията.
Защото удоволствието НЕ е полово притежание – то Е човешко право.