Какво, ако мастурбацията не е „навик“ или „техника“, а твоята лечебна врата?
В моята работа като соматичен психосексолог, съм видяла това многократно:
Когато се върнем към тялото си с уважение и нежност, дори най-интимните ни жестове могат да станат и стават форма на възстановяване.
Включително мастурбацията, твоята себе – любов.
И това не са просто добри пожелания, а факти на база на научни изследвания, не само терапевтични наблюдения.
За жени и мъже с преживяна сексуализирана травма – мастурбацията може да бъде:
– телесен отговор на „замръзване“: чрез осъзнато удоволствие, тялото започва да се размразява от травматичния freeze-рефлекс
– сигнал към нервната система, че удоволствието вече е безопасно – не е заплаха, не е дълг, а нещо, което си позволяваш да усещаш със свой собствен темп и по твоя си начин
– възможност да различиш „автоматична възбуда“ от автентично желание – ключова стъпка в лечението чрез удоволствие!
– възстановяване на усещането за граници – защото когато сам избираш как, кога и дали да се докоснеш, започваш да възстановяваш собствения си контрол над преживяването и над тялото си
– начин за обратно изграждане на интимността отвътре – не през срам, а през уважение, грижа и присъствие
Мастурбацията може да бъде и акт на оцеляване –
когато тя е единственият начин тялото ти да остане свързано със себе си, в свят, в който удоволствието ти е било отнето, осмяно, засрамвано или наказвано.
Но тя може да бъде и нещо повече:
Акт на връщане.
Към себе си.
Към осъзната и въплътена сексуалност. Твоята.
Към живот в тяло, което вече НЕ се страхува от удоволствие.
Защото твоето тяло = твоите правила.
Всеки. Един. Път.
Винаги!