Знаеш ли, че… женските гърди НЕ са просто „сексуален обект“ или „майчин атрибут“?
Те са живо, чувствително, емоционално-интимно поле, което носи история.
Но често историята е от срам.
– От задържано удоволствие.
– От игнорирана болка.
– От чужд контрол.
Женските гърди са дълбоко свързани с:
– таза – чрез фасцията и нервната система;
– сърцето – чрез емоционалната ни природа и усещането за обич и принадлежност;
– интимността – чрез нашето удоволствие, уязвимост и телесна истина.
Но има едно голямо „но“, за което не се говори достатъчно – или изобщо не се говори.
Днес аз ще ти разкажа повече.
И това не е поредната теория, а е на база на моя дългогодишен професионален опит като клиничен психолог и соматичен психосексолог.
Ето какво виждах много често в терапевтичните ми сесии с жени:
– Жени, които не „усещат“ гърдите си;
– Жени, които не ги харесват или не ги усещат като своя красива и важна част от себе си;
– Жени, в чието вътрешно пространство звучи непрекъснат негативен диалог, насочен към гърдите – отхвърляне, игнориране, отвращение;
– Жени, които ги „крият“ или ги „показват“ – но рядко ги обитават;
– Жени, които преживяват болка в гърдите си, без да знаят защо;
– Жени, които усещат напрежение, свръхчувствителност или тъпа болка в гърдите – без видима медицинска причина;
– Жени, чиито гърди „носят“ травмата от сексуализирано насилие, от срам, от пренебрегване.
Как може да изглежда това „носене“ в тялото и в женските гърди?
– усещане за свиване, стягане или липса на чувствителност в зоната на гърдите;
– избягване на допир – дори от партньор или от самата себе си;
– напрежение при дишане в горната част на тялото – усещане за „блокаж“;
– срам, отвращение или дистанциране от тази част на тялото без ясно защо;
– свръхчувствителност или неприятни усещания при докосване, без физиологична причина.
В. Райх – един от основоположниците на соматичната терапия – смята, че:
– когато не изразим емоциите си (напр. гняв, страх, плач, желание), те се „запечатват“ в тялото;
– тази „броня“ се проявява като стегнатост, ограничено дишане, загуба на удоволствие или вцепенение;
Важно: при жените, гърдите често са зона на такова задържане – особено ако има сексуализирана травма, срам и/или потиснатост на емоции.
Неизразените емоции – като гняв, страх, тъга – и задържаните телесни усещания, включително свиване, напрежение или болка – често се „запечатват“ именно в тази зона.
Истината, до която стигнах аз в процес на моята практика:
– Гърдите ни помнят.
– И те участват в сексуалността – не само като визуален стимул;
– Те са телесен архив на свързване и/или разединяване;
– И могат да бъдат врата към възстановяване на удоволствие, когато работим с уважение, осъзнатост и безопасност.
Ако си жена, която никога не е мислила за гърдите си така – не си сама.
Ако си жена, която усеща, че тази тема я докосва – значи има защо.
Скоро предстои първият ми терапевтичен ресурс, посветен именно на връзката между гърди, таз и интимна цялост.
Без срам. Без клишета. Без насилие над себе си.
Остави коментар под този пост или просто го харесай, за да знам, че темата ти е важна и искаш да знаеш и да направиш повече по нея.
Сподели поста – нека стигне до повече жени, които имат нужда от това знание.
Запази го и се върни към него пак, когато искаш да си припомниш тези истини.
Последвай страницата ми – за да се учим, свързваме и развиваме заедно.
Тук говорим за женското тяло, сексуалност и психосоматично здраве с думи, които лекуват и със знания, които дават нова посока и разбиране за женските ни тела.
Защото сексуалното удоволствие лекува.
И не е последната брънка от лечението – а често е липсващото парче от пъзела.
Това е част от моята авторска програма за възстановяване на жени след сексуализирано насилие и/или медицински / гинекологични интервенции – които също могат да бъдат форма на сексуална травма.
Ще споделя повече за това скоро.
Остани наблизо.
Забележка: Все по-често виждам свои думи и идеи в други профили.
Радвам се, че съдържанието ми ви вдъхновява — но нека бъдем коректни.
Ако използваш нещо от тук, посочи източника и/или сподели страницата ми.
Уважавай труда ми.
Благодаря на всички, които го правят.