Това не е слабост. Това е оцеляване – в мъжко тяло.
И това е онова, което никой не каза на мъжете за тяхната травма.
Митове:
– „Мъжете не страдат от травма така, както жените…“
– „Те нямат нужда да говорят за това.“
– „Мъжката сексуалност е проста, директна, винаги готова.“
Не. Просто не.
Истината е:
Мъжете също преживяват сексуализирана и релационна травма.
Мъжете също носят реакции, които не разбират – защото никой никога не е говорил с тях за това, което им се е случило.
При мъже, преживели сексуализирана или релационна травма – особено в детството – последствията често не се разпознават.
И често се наричат с други имена: „затворен“, „емоционално студен“, „безчувствен“, „сексуално обсебен“ или просто „мъж“.
А това, което се случва вътре, всъщност често е:
– дълбоко замразяване: неспособност да се чувства удоволствие, присъствие, близост
– автоматизирана възбуда без усещане за интимност (включително чрез порно или механичен секс)
– сексуално угодничене (fawn-реакция): автоматично „удовлетворяване“ на партньора без усещане за лично желание
– оттегляне от връзки или изграждане на фалшив образ на контролиращ/силен/сексуален мъж, зад който стои много болка
– неразбираемо чувство на вина, срам или агресия, когато става дума за интимност и удоволствие
– избягване на телесна уязвимост и допир, дори от хора, които обичат
Звучи ли ти познато?
Това също е C-PTSD – комплексна травма, която засяга тялото, нервната система, сексуалността и свързването при мъжете.
Това също са симптоми на оцеляло, но необгрижено преживяване в мъжките тела.
– Мъжете не са имунизирани срещу травма – просто са научени да не ѝ дават име.
– Но тя живее в тях – в тялото, в нервната система, в сексуалността.
– И много от тях мълчат, страдат, срамуват се или просто „се справят“ – но отвътре остават сами.
Ако си мъж и нещо в този текст резонира с теб – знай, че не си сам.
И че можеш да започнеш да се връщаш към себе си – без срам, без вина, с темпото, което е твое.
Тук също предстоят ресурси и разговори – защото мъжката психосексуалност също заслужава език на уважение, разбиране и грижа.
– Не, травмата не е „женска тема“.
– Тя е човешка.
– И всички носим тела, които помнят.
Ако тази тема ти носи стойност – запази поста, сподели го или ми остави коментар.
Тук ще продължим да говорим с уважение, разбиране и знания по теми табу – и да се учим и развиваме заедно.
Това е мястото, където няма да има полово разделение, омраза или подценяване на база пол – а ще създаваме нови връзки и подкрепа помежду си.
Забележка: Все по-често виждам свои думи и идеи в други профили.
Радвам се, че съдържанието ми ви вдъхновява — но нека бъдем коректни.
Ако използваш нещо от тук, посочи източника и/или сподели страницата ми.
Уважавай труда ми.
Благодаря на всички, които го правят.