Сексуализираното насилие над деца: Истини, за които трябва да говорим

Сексуализираното насилие над деца е реалност.

(Често наричано „сексуално насилие“, но в професионалната практика използваме термина „сексуализирано“, за да подчертаем, че НЕ става дума за израз на сексуалност, а за акт на насилие и контрол.)

Не е сензация.

Не е изключение.

А тема, която заслужава внимание, грижа, знание и отговорност.

Да, ще говорим за него.

Без омекотяване.

Без страх.

Защото именно в премълчаването се крият ранени тела и души, много срам, тишина и неосветена истина.

Работата ми с възрастни, преживели сексуализирано насилие в детството – а те бяха стряскащо много – ме е научила на едно:

Тялото пази истини, които съзнанието понякога не може да назове с години.

Темата за детското сексуализирано насилие е тежка.

Толкова тежка, че мнозина я отбягват.

Но именно в това мълчание живее най-голямата опасност.

Защо говорим и ще говорим за това?

  • Всяка пета жена и всеки шести мъж са преживели сексуализирано насилие в детството.
  • Травмата не изчезва с възрастта – тя се маскира:
    • в тялото
    • в интимността
    • в свързването
    • в трудността да си позволиш удоволствие, безопасност, граници

Какво може да подскаже, че дете е преживяло нещо, което не може да изкаже с думи:

  • Внезапно затваряне, страх от докосване
  • Регресия (напикаване, страх от тъмното, смучене на пръсти)
  • Сексуализирано поведение, нетипично за възрастта
  • Промени в хигиена, емоции, хранене
  • Прекалена лоялност към възрастен, съчетана с напрежение

Митове, които вредят:

  • „Щом не говори, значи не се е случило“
  • „Децата си фантазират“
  • „Щом не се съпротивлява, значи е съгласие“
  • „Няма проникване = няма травма“

Всяко от тези вярвания прикрива, а не защитава.

Какво можем да направим:

  • Да вярваме на децата – дори когато говорят със симптоми, а не с думи
  • Да разпознаваме знаци – без паника, но с внимание
  • Да създаваме култура на безопасност, в която темата не е табу

И ако ти си от хората, които носят такава рана – знай:

Лечението е възможно – със съзнателен подход, грижа, уважение към всичко преживяно от теб и в безопасно пространство.

Темата за детското сексуално насилие ще присъства тук – не за да шокира, а за да лекува.

С уважение.

Без сензационност.

С професионализъм и място за истина.