Как C-PTSD (комплексно посттравматично стресово разстройство) живее в тялото, отношенията и сексуалността ни.
Не, това не е просто свръхчувствителност.
Не, не е слабост.
И не е, защото „просто не си се научил/а, да се справяш“.
Много от нещата, които си мислил, че са „твои дефекти“ – всъщност са реакции на травма.
Често – на продължителна, непозната и неразпозната комплексна травма (C-PTSD).
А при хора с преживяно сексуализирано насилие, както и при други форми на хронична травма, тези реакции често остават в тялото, в нервната система, в сексуалността.
Когато си преживял сексуализирана травма в детството, особено от близки хора, реакциите често са:
– угодничене (fawn реакция) – рефлекс да угодиш и да се харесаш, за да избегнеш повторно отхвърляне, гняв или болка – каквито вече си преживял/а
– свръхсензитивност към настроенията на другите (непрекъснато „сканиране“ на околните в опит да предвидиш какво ще се случи и да останеш в безопасност)
– невъзможност да отстояваш себе си (трудност да кажеш „не“, да поставиш граници или да изразиш нужди без вина или страх)
– автоматична „замръзналост“ при стрес (влизане в състояние на блокаж, мълчание или изключване, без да можеш да реагираш или да избягаш)
– усещане, че е опасно да чувстваш (тялото ти се е научило, че чувствата водят до болка или опасност – и ги изключва, за да те „пази“)
Това се нарича „релационна травма“ – когато самите отношения, от които е трябвало да получиш обич, сигурност или взаимност, са станали източник на болка и несигурност – в детството или в зрелите интимни и близки връзки.
Човешкият мозък и нервна система остават социално и емоционално чувствителни през целия живот.
Когато в зряла възраст си бил многократно нараняван, унижаван, отхвърлян или контролирано манипулиран в близка връзка, системата ти за безопасност може да реагира със същата травматична активация, както при детска травма.
Релационната травма в зряла възраст може да включва:
– емоционално или физическо насилие в интимна връзка
– предателство от партньор, приятел или близък човек (напр. изневяра, измама, внезапно прекъсване на контакт)
– нарцистична злоупотреба или деструктивна динамика в романтични или професионални отношения
– отношения на зависимост, в които губиш своята автономност и самоусещане
– повтарящи се преживявания на отхвърляне, срамуване или пренебрежение
Последствията често са:
– оттегляне от близост (чувство на несигурност, напрежение или липса на желание за интимност)
– размиване на съгласието (затруднение да усетиш кога „да“ е наистина „да“ – и кога тялото ти казва „не“)
– срам от удоволствието (убеждението, че не ти се полага наслада или че тя е „грешна“)
– използване на хумор или „приспособяване“ като броня (нагласяне към желанията на другия, за да избегнеш болка – заучен инстинкт за оцеляване, който се пренася несъзнателно във всички други сфери на живота)
– емоционална изтръпналост (трудност да разпознаеш или изразиш какво чувстваш – особено когато си наранен/а)
Соматичната перспектива ни учи, че тези реакции не са дефекти, а адаптации.
Психосексуалната работа ни помага да върнем удоволствието, себеусещането и въплътеността – не чрез натиск, а чрез уважение към телесната си мъдрост и работа в така нареченият „прозорец на толерантност“. (скоро ще говорим повече за него)
Възможно е да се върнеш у дома – в тялото си, в чувствата си, в сексуалността си.
Възможно е да създадеш нов вътрешен свят, в който няма нужда да замръзваш, да угаждаш или да се скриваш, за да бъдеш обичан/а.
Това е процес – но не си сам/сама в него.
Ще говорим още.
Ще говорим тепърва.
Следващата публикация ще обърне внимание на сексуализирана и релационна травма при мъжете – защото травмите не са въпрос на пол, а на човешко преживяване, което оставя следи и заслужава пространство, истина и уважение.
Предстоят първите професионално подготвени ресурси за жени – с които ще можеш да направиш първи стъпки към себе-лечение, с уважение към тялото, темпото и вътрешния ти свят.