„Срамни устни“? Не, благодаря. Наричай вулвата си с истинското ѝ име.
Преди години работих с прекрасна жена и по време на една от сесиите дадох насоки за работа с вагина и конкретна практика.
Нямаше как да не забележа несигурния начин, по който започна да ме гледа моята клиентка. Преди да успея да попитам какво има, тя си пое дълбоко въздух и с много тих глас и явно неудобство ме попита:
„А кое точно е вагината… „там долу“?“
Не назова и кое точно е „там долу“. Беше я срам.
И това беше един от моментите, в които още по-ясно си дадох сметка, че нещо дълбоко не е наред.
Случвало ми се е неведнъж.
Моменти от работата ми с жени, които не знаеха кой орган как се нарича.
Ако знаеха – не го назоваваха.
Използваха заместителни думи или общи фрази.
Изпитваха неудобство да говорят за телата си и за интимните си органи, сякаш това е нещо лошо, срамно, неприлично.
Нещо сериозно не беше наред, щом една жена не можеше спокойно, ясно, с достойнство и уважение да назове собствените си интимни органи.
Не съм срещала някой, който да се срамува да назове носа си или ушите си.
А ти?
Но щом опре до интимните органи – тишина. Приглушен глас. Срам.
През годините нещата започнаха да се променят.
Появи се повече информация за женското сексуално здраве – и това беше добре.
Но често тази информация беше:
- непълна или повърхностна;
- суха и научна, с терминология, която затруднява разбирането;
- жаргонна, поднесена с насмешка или дори вулгарна;
- сексуализирана, без уважение към женското тяло.
Посланието беше ясно:
„Това тук не е важно. Просто се шегуваме. Просто го омаловажаваме. Защото тялото ти не е нещо, което заслужава уважение.“
Затова днес ти казвам ясно и просто:
Стига толкова.
Казвам го с пълното си право – като жена, като човек, като специалист с дългогодишна практика в работата с женска телесност и сексуалност.
Тялото ти е важно. Тялото ти е свещено.
И така ще се отнасяш към него – оттук нататък.
Интимните ти органи имат имена.
Когато не ги знаеш, не ги назоваваш и не ги уважаваш – ти се отричаш от тях.
А с това – и от собствената си сила.
Когато ги наричаш срамни – дори неосъзнато – започваш да се срамуваш от тях.
И от себе си.
Истината е, че:
- начинът, по който се отнасяш към себе си, учи другите как да се отнасят към теб.
- езикът, с който назоваваш тялото си, оформя връзката ти с него.
Затова днес ще говоря ясно:
Вагина ≠ Вулва.
Това не е просто семантика.
Когато казваме „вагина“ за всичко, което всъщност е вулва – ние изтриваме части от нашето тяло и сексуалност.
Вулвата е външната част на женските полови органи – клиторът, вътрешните и външни устни, входът на влагалището.
Вагината е вътрешният мускулен канал.
Когато наричаме всичко „вагина“, ние:
- заличаваме клитора – орган, съществуващ единствено за удоволствие;
- обезценяваме устните на вулвата – уникални и силно чувствителни;
- замъгляваме разбирането за женската сексуалност.
А после се чудим защо удоволствието ни е неясно, потиснато или изцяло отсъстващо.
Въпрос към теб:
Защо интимните женски устни се наричат „срамни“?
Чувала ли си някога изрази като „срамен пенис“ или „срамни тестиси“?
Не.
Но женските органи ги наричаме така.
И този език е всичко друго, но не и невинен.
Затова аз избирам: вътрешни и външни устни на вулвата.
Без „срам“. Без отричане. Без омаловажаване.
Това е осъзнат избор. Терапевтичен. Възстановяващ.
И е път към нещо много важно:
Да се свържеш отново с тялото си.
Със себе си.
С удоволствието.
Със силата си.
Защото телата ни не са грешка.
Не са нещо, от което трябва да се срамуваме.
Те са нашият дом. Нашата истина.
Ако този текст те докосва – запази го, сподели го, напиши ми.
Ако усещаш, че е време да започнем да говорим ясно и с уважение – остани наблизо.
Тук ще говорим за женското тяло така, както заслужава да бъде назовано:
със знания, уважение и истина.
Женската сексуалност не е проблем за прикриване.
Тя е сила, която лекува.