Културен мит:
Вагината мирише „лошо“ и трябва да бъде почистена, прикрита, парфюмирана.
И до днес милиони жени вярват, че нещо с тялото им не е наред – че вагината трябва да ухае на рози, да е стерилна, да не издава звук, мирис, желание, живот…
Има цели индустрии, изградени върху тази заблуда.
Измиващи гелове, дезодоранти, парфюми за интимна хигиена – продавани с едно послание:
Тялото ти е нередно. Нещо не е както трябва. Поправи го.
Само че:
Здравата вагина не мирише на рози. Тя мирише на вагина.
Здравата вагина има естествено pH. И тя се самопочиства.
Това, че някой иска да заличи нормалността ѝ, не е грижа – а срам, опакован за продан.
Много важно уточнение:
Тук не говорим за случаите, в които има реална промяна в миризмата, съпроводена с физически дискомфорт, болка, парене, сърбеж или течение.
pH-то на вагината се променя естествено през целия менструален цикъл, пери- и/или менопаузата, както и при емоционални състояния, стрес, недоспиване, храна, медикаменти, сексуално предавани инфекции или възпаления.
Ако усещаш, че нещо е различно – това не е повод за срам, а сигнал за грижа.
Потърси акуратно внимание и лечение – не наказание към себе си.
Но когато тези обстоятелства липсват –
Здравата вагина мирише на вагина.
Не на рози. Не на ванилия. Не на „нищо“.
И това е абсолютно нормално, естествено и индивидуално – както пръстовите отпечатъци или формата на вулвата.
Парадоксът е жесток:
Докато ни внушават, че вагината ни трябва да ухае „по-приятно“, инструментът, с който се правят гинекологичните прегледи – спекулумът –
не е претърпял почти никаква промяна от създаването си през… 1845 г.
Да. Над 175 години – и нито грам внимание към по-щадящ дизайн и комфорт, насочен с мисъл и уважение към женските ни тела и вагините ни.
Само че вагината не е метална тръба.
Тя не е място, което „трябва да се държи отворено“.
Всяка една жена, която е имала гинекологичен преглед, знае точно за какво говоря.
Знае го с тялото си.
Тялото ѝ го помни.
Вагината е деликатна, чувствителна и интелигентна.
Толкова усилия се влагат в това как да ни накарат да се срамуваме от телата си.
Толкова малко – в това да се погрижат телата ни да бъдат третирани с уважение.
И не, не е пресилено:
Гинекологичен преглед, извършен без обяснение, без съгласие, без деликатност –
може да доведе до сексуализирана травма.
Не е задължително. Не става всеки път.
Но да – може.
Да – травма.
Дори и да не е имало насилие в обичайния смисъл.
Защото насилието понякога се случва през незнание, обективиране на тялото и грубо навлизане в едно толкова чувствително пространство, каквото е вагината.
Аз вярвам, че промяната започва и от думите.
От телесната истина.
От ясно казано:
Вагината не е мръсна.
Вагината не се нуждае от оправяне.
Вагината не е обект.
Тя е част от теб.
Умна. Сензитивна. Свещена.
И заслужава грижа.
Не срам.
Не метален инструмент от XIX век.
Повтарям: без промяна – от XIX век.
Помисли над това.