Аз, ти и паническата атака

Аз, ти и паническата атака

Много често ми пишат хора, прочитайки нещо в моя блог, да ме попитат, как да се справят със своите ПА ( панически/a атаки/a) и най-вече, как съм се справила аз..

Някои, всъщност доста голяма част, са крайно разочаровани, че не им предлагам стройна програма, кратка и 100% работеща, при това с гаранция.

Ако бяхме изляти по калъп, може би, но при абсолютната ни уникалност е невъзможно..

Има работещи техники при едни и напълно безполезни при други хора с еднакъв на пръв поглед проблем.

Това, което за мен е ок, за теб може да бъде пълно фиаско и всичко изхожда от това, какъв е личният път за извървяване на всеки от нас, какво има да научи, какво да пусне, да приеме или да признае човека.

Отдавна съм спряла да давам насоки, забележете, не съвети, а насоки, без лично да съм запозната със случая и историята зад него.

Отказвам да провеждам срещи с хора, доведени от някой друг, обикновенно с добри намерения.

Безсмислено е!

Опита ми показва, че “добрини”, като тази, не водят до резултат и го разбрах, докато самата аз се опитвах да спасявам непоискано светът и людете в него..

Това, че някой е достигнал до блогът ми е чудесно, значи търсенето на отговори е започнало, но те са в самите вас..

Аз мога да ви разкажа, да подам ръка, когато помощта е осъзнато поискана, но работата след това, всеки един от нас я върши сам.

Като начало нека спрем да наричаме това състояние болест.

След 11 години с  всекидневни и еженощтни панически атаки и агорафобия, след много гняв, отричане, самосъжаление и премисляне, след последвало осъзнаване на много неща и нюанси,  тук и сега аз го наричам благословия.

Да, преди 21 години, попадайки в него, идея си нямах какво и защо се случва.

Интернет прохождаше, информация нямаше, хората не говореха за панически атаки и паника и беше страшно, неразбираемо и срамно да ги имаш..

След 21 години, Интернет цъфти, информацията направо ни залива, вече се говори по темата, НО все още е неразбираемо, страшно и срамно за повечето хора, да преминават през това, камоли да го заявят на глас..

Изначало ни плашат неща, които не разбираме, затова, нека се опознаем с паническата атака, да я признаем, да и дадем място в живота си, като равноправна част от нас самите..

Причината да не довърша историята на моя живот с паника, която започнах да пиша преди 10 години и публикувах в сайта EVROPEA за първи път е, че преосмислих случилото се и сега го виждам по коренно различен начин..

Разговаряйки с хора и мои клиенти, забелязвам, как  много често има очакване за справяне, изразяващо се в пълното отсъствие на панически атаки, паника или тревожност в живота от един момент нататък, нещо като връх, към който се стремят, за да са сигурни, че “лошото” е зад гърбът им..

Да, ама не!

Това, скъпи мои не е критерий, защото паническата атака е звънчето, което ще звънва всеки път, когато не сме себе си, когато опитваме да живеем измислен и наизустен живот, по чужди правила.

Вкратце, когато не обичаме себе си и даваме главната роля в собственият си живот на друг..

“Искам си живота обратно”, е фразата, която чувам непрестанно и която аз самата съм произнасяла хиляди пъти, само че, когато сме зациклили и не търпим развитие, когато сме вредни сами за себе си с поведение и мисли, когато упорито наричаме застоя “сигурност”, пренебрегвайки малките знаци по пътя, че посоката е грешна, то тогава идва големият шут отзад.

Бум! и паниката влиза в действие и тук вече няма не искам, не мога, ама не сега, че не е удобно..

Има ли някой, който да не е забелязал, какво се случва и че нещо му се случва, по време на паническа атака?

Аз поне не познавам такъв.

Паническата атака идва и разтърсва, а понякога направо разрушава до основи, навици, поведение, вярвания..всичко.

И колкото по-бързо се научим да пускаме, толкова по-плавен ще е прехода, към новото ниво в живота ни..

Разбирате ли, няма вариант за непрекъснат покой и безметежност във Вселената, тук всичко е движение и развитие, а ние сме парче от същият пъзел.

Затова фразата “искам си живота обратно”, няма място в това приключение, то е като крачка назад..

Темата е дълга и много още може да се изпише, но затова следващият път, а до тогава нека започнем да чувстваме живота с любов и още нещо.. 🙂