Бог е мой приятел, Бог е безусловната любов..

Бог е мой приятел, Бог е безусловната любов..

Попаднах на нейни снимки във Фейсбук, по една случайна-неслучайност..
Признавам си, че не можах да отлепя поглед от тях и затърсих още..
Такава свобода, непринуденост и любов към Всичкото струи от нея..
Тя е пълна с енергия и носи вдъхновение за живот..
Една жена от страната на чудесата!
Роси, благодаря мила!

Петя: Разкажи ми за себе си, коя е Роси и с какво се занимава?

Роси: Казвам се Росица и мога да се определя, като един свободен и щастлив човек.
Старая се винаги да съм цялостна, балансирана и в хармония със себе си и всичко около мен.
Аз съм духовно същество с човешки преживявания.
Работя в Холистично студио “Вдъхновение“, България, гр. Казанлък.
Мога да определя работата си като хоби, което ми доставя огромно удоволствие (така съм избрала за себе си).
Срещам се с различни хора, с които споделяме опитност и се учим взаимно. Инструктор съм по Пилатес, Су Джок терапевт и Майстор Рейки, все алтернативни методи за оптимално здраве.
Обожавам да ходя в планината, да карам колело, да се срещам с приятели и нови интересни хора, с които сме на една вълна (просто такива привличам).
С две думи живея пълноценно и радостно.

Петя: Знам, че нямаш личен опит със състояния, като паника, паник атаки и тревожност, но наистина обхващат все повече хора..
Защо се случва, според теб?

Роси: Наистина все повече хора изпадат в тревожност.
Мисля, че страховете подхранват тези състояния.
В повечето случаи хората се безпокоят за нещо- дали ще оцелеят, дали ще ги приемат околните, дали ще постигнат нещо в живота, дали ще се справят, дали…безброй “дали”?
Толкова са се отдалечили от собствената си същност, че се чувстват сами и беззащитни, очаквайки външна помощ.
Нямат време за никаква радост в забързаното ежедневие, стараейки се да трупат предимно материални облаги, които не могат да напълнят душата.
Много често се влияят от негативизма на околните, програмирайки в себе си болестни състояния.

Петя: Kакво означава изразът “силен човек“?

Силен човек според мен е този, който е преодолял страховете си (предизвикал ги е лице в лице, за да се справи с тях).
Човек надмогнал физическата и психическата болка, намерил себе си, осъзнат и решителен да върви по своя път, за да трупа опит и да споделя с останалите.
Този, който е наясно, че е частица от Бог и цялото, ние всички сме едно..

Петя: Плачеш ли и когато да, за какво?
Кое е нещото, което може да предизвика сълзи у теб?

Роси: Рядко плача и предимно от щастие, от умиление.
Понякога, когато медитирам или си правя Рейки сеанс, се свързвам много силно с Божествената енергия и ми потичат сълзи от радост, от благодарност. Така плача аз с усмивка на лицето и с биещо сърце, изпълнено с любов. Развълнувам се и от добронамереността на някой към нещо..

Петя: Лесно ли се разделяш с вещи, каква стойност имат те за теб?
А с хора?

Роси: Да, лесно се разделям с вещи, смятам, че не е нужно да се отрупваме с материални неща, да задържаме енергията.
Което не ползвам или ми е омръзнало, го подарявам, за да направя някой друг щастлив.
Вещите не бих казала, че имат някаква стойност, това са неща, които са необходими за сега, но когато не допринасят за радостта ми е по-добре да се освободя от тях.
С хора също ми е лесно да се разделям. Пък и какво е раздяла?
Ние така или иначе произлизaме от Първоизточника и сме винаги свързани. Просто знам, че сме пътували в даден период от време заедно, но след това, всеки продължава собственото си развитие, според личния си план.

Петя: Kaк те променят загубите в живота? Какво е загуба?

Роси: Не мога да кажа, че загубите ме променят.
Какво може да се загуби?
Ами нищо, всичко преминава от една форма в друга.
Или понякога, така наречената „загуба“, ми помага да натрупам безценен опит, необходим за пътуването ми в живота.
Така, че нищо не се губи, не и според моите представи.

Петя: Всеки има тежки моменти в живота си, кое е нещото, което те изправя на крака?
Имаш ли свой механизъм, да се “издърпаш за косата”, образно казано?

Роси: Научих се да приемам всичко, което се случва.
Знам, че всяко нещо е такова, каквото трябва да бъде.
Дори в даден момент да ни се струва, че е „лошо“, то със сигурност е за нашето най-добро, защото случайни неща няма.
Когато сме в тежка ситуация, да сме наясно, че винаги има поне няколко изхода.
Има движение, промяна, както денят сменя нощта, така и ситуацията ще се промени.
Дори точно в такива моменти, ние ставаме по-креативни.
Лично аз се старая в тези моменти, да разбера посланието, с какво съм предизвикала събитието, върху какво да работя, за да продължа още по- мотивирана напред.
Медитирам, за да ми дойде прозрение, правя си Рейки, казвам си утвърждения, отивам сред природата и много бързо и лесно се изваждам от ситуацията.

Петя: Смъртта е част от живота и единственото сигурно нещо в него.
Как гледаш ти на смъртта, как я възприемаш, играе ли роля в осмислянето на твоя живот?
Плаши ли те или напротив?

Роси: Смъртта е един преход, преминаване от една форма в друга.
Нашата душа e безсмъртна и изобщо не ме плаши.
Напротив още повече имам желание да еволюирам в по висше същество, още в този живот.
Знам, че ние сами сме избрали пътя си, Бог ни е дал правото на избор.
За това се старая да осмислям начина си на живот, да навлизам навътре към себе си, за да бъда в постоянен контакт с Висшия Аз.

Петя: Какво е Бог за теб?

Роси: Бог е всичко, което е.
Бог съм аз, Бог е всеки един от нас, той е навсякъде и във всичко.
Бог е мой приятел, Бог е безусловната любов.

Петя: А какво е вяра, в какво вярваш ти самата?

Роси: Вяра е, когато нямаш съмнения.
Сигурен си, че си на точното място, в точното време, усещаш го с цялата си същност.
Аз вярвам в себе си, защото съм частица от Бога и знам, че всичко, което върша има смисъл и цел.
Когато повярваме, че сме Бог, а на него му се случват само хубави неща, живота ни ще се промени и ще стане чудесен и приказен.
Ние всички сме творци на собствената си реалност, така че всеки един от нас може да избере как да протече живота му и какво да чувства.

Петя: Казваш ли лесно “не”, въпреки социумните правила, когато сърцето ти го иска?

Роси: Вече мога да казвам „не“, научих се да се ръководя от сърцето, което е връзката ми с Бог, а не от рамките наложени ни отвън.
Когато нещо не е в моя мироглед, смело мога да излезна от коловоза и да бъда извън правилата.
Смятам, че ние всички сме уникални и нужни по свой си начин на Земята.
И когато не вредим на никой друг, можем да вършим всичко, към което ни тласка сърцето.

Петя: Отношението ти към компромисите в живота? За или против и кога?

Роси: Лично аз смятам, че не е нужно да правим компромиси, когато не пречим на другите.
Ние всички сме с различни гледни точки, така че ако вътрешният ми глас ме насочва, аз го слушам.
Дали другите са съгласни или не, е техен избор.
Не говорим за глупав инат, а за изпълнено с любов сърце.

Петя: Какво са спомените за теб?

Роси: Аз не съм злопаметна и имам една такава избирателна памет.
Всичко, което си спомням са предимно хубави моменти и преживявания.
С благодарност си спомням за някои не толкова хубави моменти, помогнали ми да израстна, защото както вече споменах, няма нищо случайно.

Петя: Любима детска приказка и защо?

Роси: Една от любимите ми приказки е „Алиса в страната на чудесата“.
Алиса е освободена от всякакви филтрации, движи се във времето и пространството, среща се с интересни и вълнуващи екземпляри.
Умее чрез мисъл форми да прави всичко.
Аз знам, че това и ние ще го овладеем и то скоро, приказката ще стане нашата реалност.

Петя: Обгрижваш ли детето в себе си и как?

Роси: Да, старая се да бъда като децата искрена,открита, без задръжки, да се радвам, да правя щури неща, да играя този прекрасен живот.
Толкова е хубаво да сме освободени и да бъдем себе си, въпреки всичко.

Петя: Умееш ли да уловиш мигът, Роси?

Роси: Да мога, защото се наслаждавам на всеки миг и знам, че той е мимолетен и идва следващият.
За това не пропускам възможностите да се радвам на всеки уникален, неповтарящ се миг.

Петя: Как се забaвляваш?

Роси: Като правя всичко, което ми доставя удоволствие, без да се ограничавам в рамките, в които се опитва да ни вкара социума.
Както вече споменах, моята работа е забавление и кеф, също така като ходя по планините, танцувам, карам колело и дори, когато се къпя гола в морета и водопади.

Петя: Мечтаеш или имаш цел?

Роси: Мечтите ги приемам като нещо далечно, за това предпочитам да си поставя цел (винаги имам по няколко), да се наслаждавам на пътя, по който вървя в този момент, тук и сега.
Всички знаем: „Важен е пътят, а не целта“.

Петя: Пътуването за теб е..?

Роси: Пътуването на вътре към себе си, това е моят път.
Връзката ми с Изначалната същност, връщане към Дома, споделените изживявания, трупането на опитност и вярата, че сме едно цяло.

Петя: Разкажи ми за връзката ти с природата, имам усещането, че това е нещо специално за теб?

Роси: Връзката ми с природата е много силна.
Там се усещам в естественото си състояние, чувствам се омиротворена, изпълнена с енергия и пречистена.
Сливам се с нея и буквално дишаме в един ритъм, преплитат ни се аурите и щастието блика от недрата на сърцето ми.
Природата е мястото, където изключително бързо се възстановявам, ако съм била разбалансирана.
Това да се радваш на всяко цветенце, тревичка, на всеки камък, на величествената планина, на бистрия поток, на синьото небе, тази благодат, която виждам и усещам, ето това е смисъла да живееш.
Да си в единение с природата е Божествено състояние.
Пожелавам го на всички, да отворят сърцата си и отново да се свържат с частицата от нас – Природата.

Петя: Имаш ли смелостта да живееш, Роси?

Роси: Имам да!
Толкова съм горда и щастлива, че съм избрала да се родя на майката Земя, с правото на избор и да творя с цялото си знание и опитност, която трупам тук, за да изживея точно това, което пожелая.
Имам смелостта да еволюирам в по висше и хуманно същество, да изразявам себе си и давам цялата си любов на всичко.
Всеки един от нас е силен, необходимо е да променим нагласата си за живота, да се освободим от страховете, да повярваме, че ние сме Бог, едно цяло, да разчупим рамките и да направим крачката към себе си.
Тогава Вселената ще ни съдейства и ще ни възнагради с всички чудеса, които и в най-смелите си представи не сме имали.

Живейте, бе хора! 🙂

IMG_7643

IMG_8647

DSCN9527