Назад, към себе си..

Назад, към себе си..

Казвам се Петя. Нещата в живота ми се стекоха така, че имам професия, която ме рад-ва и ми дава възможност да се уча непрестанно. Психолог съм. Преминала съм през много тежки периоди в досегашното си битие и си мисля, че съм жив пример, как човек може аха, да се затрие сам от самообвинения, чувство за вина и срам. Например срамът- срам да те има такъв, какъвто си, да бъдеш себе си, слаб, плачещ, несресан, болен, гол.. За голотата, там е “друга бира”, за нея следващ път.. Защото всичко изброено, още е срамно, тайно и прикрито, така добре зaмитано и похлупвано.. Битува и царува :”Какво ще кажат хората, този, онзи, лелята от третия етаж, братовчедите..” и други “важни” за социално приемливото ни поведение хора. Та, мислейки си по темата и всекидневно попадайки на подобни примери, се заприсещах, колко доволно много поводи за “срам” съм имала аз, особено в периода ми с панически атаки. А той беше разточително дълъг, едни има-няма 11 години се навъртяха, което автоматично предполага много срамове, от всякакъв вид и естество. Фор екзампъл, вкарвам малко чуждици, хем за чуждоезиково говоря-щите, хем за за европейски привкус, та фор екзампъл, голям срам се срамувах навремето, когато треперех толкова, че не можех да контролирам тялото и крайниците си, а как само се срамувах, да не припадна, да не се изложа, каквото и да означава това. Чувството на деперсонализация, демек вън от тялото ми и уплашеното и неадекватно мое поведение по време и след това, беше направо безценно, като материал за срамуване. Голям срам! Пустите срамове случваха себе си, все сред хора.. Никак не подбираха подходящите моменти.. А как можех да обясня странното си и нелепо поведение, при това така, че да не ме сочат с пръст, след това? Ами не можех.. Толкова усилия съм положила във времето да бягам от себе си, че спо-койно мога да претендирам за медал, че и купа барабар. Питам се защо и кому е било нужно това? Чудя се, какво срамно щеше да има, да застана и ясно и кратко да заявя :” Не ми е добре, имам пристъп на паника!”. Tолкоз! Да седна и просто да дишам. […]

8) Робинята Изаура – модерна версия

8) Робинята Изаура - модерна версия

И така,това беше, моето първо запознанство с фрау Шедска. Да, фамилията е славянска, впоследствие разбрах, как навремето голямата красавица от полски произход,бе емигрирала в Западна Германия и разполагайки единствено с красотата си, бе успяла да замае главата на един от най-влиятелните в този град мъже,богат уважаван и…в пъти по-стар от нея. Фрау Шедска, след женитбата […]

7) Чужбината

7) Чужбината

И така, най-после документите бяха готови, билета купен и аз бях измамно готова, да се хвърля в неизвестното. Няма да крия, наистина таях надеждата, че отивайки там, сменяйки напълно обстановката, живота ми ще се завърне такъв, какъвто го помнех. Сега, доста години след това, за пореден път се убеждавам, че няма случайни неща. Само изглеждат […]

6) От трън, та на глог

6) От трън, та на глог

…Кой да ми каже, че поговорката “от трън, та на глог”, важи изцяло в моя случай? Или може би е трябвало да се случи всичко онова и сама да стигна до хиляди прозрения? Не знам. Не ми отива позицията на многознайкото ,макар да се чувствам почти експерт по темата.Вече. Тогава нещата вървяха много на зле. […]

5) Простено е, нали?

5) Простено е, нали?

…Нищо не ми липсваше на пръв поглед. Имах всичко. Но аз не бях същата. Дали го разбираха хората? Не знам,съмнявам се. Може би, само най-близките, а дори и те не знаеха. В такива моменти, когато изпитваме панически атаки, се стараем никой нищо да не разбира. Опитваме се,да се правим,че всичко е наред,че сме същите.. Е,имам една […]

4) Да поговорим за любов

4) Да поговорим за любов

Затварям очи и превъртам времето, на ужким. Една година преди смъртта на дядо. Искам да работя, нямам нужда от това, имам необходимост. Моя си. Дали съм богата? Не, не съм. Имала съм всичко необходимо,и може би малко отгоре. Но богата, не. Не и по нашите стандарти. Аз нямам нищо, освен себе си. Имат родителите ми, […]