Прекрасна моя, днес ще говорим за граници, защото има граници, които не чертаем с думи.
Те се изписват в тялото – в дъха, който спира. В стягането под лопатките, когато някой се приближи прекалено. В онази тънка тревожност, която не можеш да си обясниш, но я усещаш като „нещо не е наред“.
Това са твоите невидими граници – по-древни от думите, по-мъдри от ума.
И когато ги изгубиш, тялото ги пази вместо теб.
Границите имат различни пластове, и всички те са част от това как се усещаш цяла:
Физически граници — това е пространството на твоето тяло. То включва докосването, дистанцията, ритъма, с който допускаш другия да се приближи.
Емоционални граници — това са твоите чувства и капацитет да ги изразиш, без да носиш или поемаш чуждите емоции като свои.
Ментални граници — това са твоите мисли, мнения и убеждения, които имат право да съществуват, дори когато се различават от нечии други.
Енергийни граници — това е пространството, в което усещаш себе си като вибрация, присъствие, поле. Когато си с хора, които те „източват“, именно тази граница е засегната.
Сексуални граници — това са твоите ритми на удоволствие, съгласие и готовност. Това е знанието къде започва твоето „да“ и къде свършва.
Когато тези пластове се поддържат, тялото и психиката ти се чувстват в хармония.
Когато се смесват или пренебрегват, започва бавното изтощаване.
Любов без граници не е близост, а разтваряне
Много жени са израснали с идеята, че любовта означава да бъдеш „добра“ – да разбираш, да приемаш, да прощаваш, дори когато вътре нещо в теб крещи.
И тогава се случва нещо почти невидимо, но разрушително – границата започва да се размива.
Когато чуваш повече гласа на другия, отколкото собствения си дъх.
Когато се съгласяваш, защото не искаш да нараниш.
Когато допускаш неща, които вътре в теб стягат гърлото, но навън изглеждаш „спокойна“.
Това не е любов. Това е оцеляване.
И колкото по-дълго живееш така, толкова повече удоволствието се превръща в страх, а близостта – в тревожност.
Как можеш да усещаш липсата на граници?
Например така:
Нарушаването на границите не винаги идва отвън.
Понякога започва отвътре — в онези моменти, когато си се научила да не усещаш, за да можеш да останеш.
Когато си преглъщала „не“-то, за да запазиш връзката.
Когато си се усмихвала, докато нещо вътре в теб се свива.
Това е начинът, по който тялото оцелява, когато няма избор.
И тогава започваш да се отдалечаваш от себе си — по малко, по всеки път, когато замълчиш нужда, пренебрегнеш усещане или се направиш, че не боли.
Тялото започва да изпраща сигнали – свиване, безсъние, изтощение, тишина след оргазъм, която боли.
Не защото нещо „не е наред с теб“, а защото системата ти вече не вярва, че има кой да я чуе.
Как тялото се връща към себе си
Когато започнеш да се вслушваш, тялото не ти говори с думи.
То говори с усещания – с лека вибрация, с топлина, с непривична тежест, с едно тихо „тук не“.
Това е началото на възстановяването – когато вече не се опитваш да бъдеш „по-отворена“, а просто си по-внимателна.
В психосексуалната работа има нещо, което виждах многократно: жената започва да се връща към себе си, когато спре да насилва добротата си.
Когато разбере, че „не“-то също е форма на любов, а не е стена.
И понякога то е не просто необходимо, а животоспасяващо.
Че удоволствието няма да дойде, докато безопасността не стане истинска,
вместо фалшиво изиграна.
Това е мигът, в който вагусовият нерв – този тих посредник между страх и покой – започва да разпознава сигнали на сигурност.
Дишането се забавя.
Топлината се връща.
И тялото си казва: „Мога да бъда тук.“
Как интимността започва да боли и да тежи, когато няма граници
Без граници няма близост.
Има сливане – онова задушаващо усещане, в което губиш себе си, за да не загубиш другия.
Първо идва умората.
После идва апатията.
И накрая – онази студенина, в която не чувстваш нито себе си, нито другия.
Интимността не умира от липса на любов.
Умира от липса на пространство.
А любовта, без пространство, става притежание.
Когато започнеш да си връщаш границата, това първо плаши.
Но после идва мир.
И топлина.
И изведнъж разбираш, че близостта никога не е била в сливането – а в срещата между две отделни, живи тела, които избират да се приближат.
И сега…
И сега, както вече знаеш, към всяка тема, за която говорим,
аз давам практики, с които да започнеш да създаваш своите нови граници, движения, осъзнавания, интимност, любов към себе си.
Давам ти реални инструменти — дълбоки, работещи, въплътени.
Защото, както винаги ти казвам — работата с тялото е основата.
Ако не я вършиш, ако не влизаш в преживяването чрез тези практики,
всичко ще остане само на ниво думи.
За промяна обаче се иска действие.
И какво да бъде твоето днес?
Започни с това.
Практика: „Да и Не – езикът на истината“
Настани се удобно.
Постави едната си ръка върху сърцето, другата – върху долната част на корема.
Затвори очи.
Дишай бавно. Позволи на въздуха да се движи между двете ти ръце.
Това е мостът между обичта и сигурността.
Представи си, че пред теб стои някой – може да е реален или символичен.
Няма значение.
Важно е усещането.
Кажи на глас „Да“.
Почувствай тялото си. Разширява ли се? Топло ли е?
Това е твоето истинско съгласие.
После кажи „Не“.
Почувствай опората в таза, стабилността на гърба.
Това е твоята сила.
Повтори няколко пъти.
Не мисли. Само усещай.
А сега се запитай…
Къде в живота си съм казвала „да“, когато вътре е било „не“?
И какво ще се промени, ако следващия път избера не само да вярвам на това усещане —
а и да го заявя смело, ясно и категорично?
Няма нужда да записваш, ако не искаш.
Достатъчно е да почувстваш, че в теб има място, което вече знае.
Границата не е нещо, което се поставя.
Тя е нещо, което се помни от тялото и вътре в него.
Прекрасна моя,
не се страхувай от собствените си граници.
Те не те отделят от любовта – те я правят възможна.
Всяко „не“ е врата към по-дълбоко „да“.
И всяко усещане за твоята яснота е покана към интимност, която вече не боли.
Любовта, която не те „изтрива“ като личност,
е любовта, в която най-после можеш да останеш.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – The Embodied Pleasure Healing Method