Седенето, псоасът и тихото изключване на удоволствието
Съвременният живот е построен около столове.
Седим, за да работим. Седим, за да се храним. Седим, за да „почиваме“.
Ала под привидния покой на седенето тече едно тихо, невидимо прекъсване.
Тялото не е създадено да стои неподвижно.
Тазът е живата ти почва – твоята сигурност, твоята еротичност, твоето дишане.
Когато седенето стане твоя „норма“, тялото бавно забравя своята вертикалност,
псоасът се скъсява, фасцията се втвърдява,
а тазовото дъно се превръща от пулсираща диафрагма в спяща мембрана.
И невидимо, но реално, удоволствието спира да диша.
ТИХОТО ЗАМРЪЗВАНЕ
В психологията наричаме това „замръзване“ – адаптивна реакция, в която нервната система се опитва да ни пази, като ни изключи.
Когато седиш с часове, това не е просто поза. Това е телесна програма.
Твоето тяло започва да вярва, че не може да се движи.
Женствеността ти започва да вярва, че не може да се разгръща.
Тазовото дъно, което иначе поддържа усещането ти за сигурност и удоволствие, се „отпада“.
Дишането става повърхностно, енергията се застоява.
Това е невидимата цена на културата на столовете:
женското тяло става по-малко чувствително, по-малко налично за наслада,
по-малко осъзнато в границите си.
ЖЕНСТВЕНОСТТА НЕ Е МИТОЛОГИЯ. ТЯ Е АНАТОМИЯ.
Седенето не е само навик – то е архетип на обездвижването.
Псоасът – този дълбок мускул, който свързва гръбнака с бедрата – е не просто „флексор на бедрото“.
Той е мост между твоето вътрешно усещане за „да“ към живота и способността ти да се придвижваш към желанията си.
Когато псоасът е скъсен и схванат, това се усеща като невидима преграда между глава и таз,
между мисъл и действие, между желание и удоволствие.
Тазовото дъно е диафрагмата на живота ти.
Всяко негово пулсиране – свиване и отпускане – е вълна на жизненост.
Когато го изключиш с години седене, губиш не просто тонус.
Губиш нюансите на своята телесна истина.
ВЪПЛЪТЕНО ПРОЗРЕНИЕ
Това не е призив за фитнес.
Това е покана да си върнеш собствената ос.
Да престанеш да живееш в обездвиженото тяло на модерната жена –
и да започнеш да си възстановяваш живата женственост.
Защото всяко движение, всяко съзнателно дишане,
всяко малко „събуждане“ на таза е акт на еротичен суверенитет.
Ти не просто укрепваш мускул; ти възстановяваш връзката между тялото и душата си.
И ние с теб започваме сега с нещо много дълбоко и лечебно.
Практика: Дишане и събуждане на таза
Тази практика помага на тялото да се отпусне отвътре – особено в зоната на таза и дълбокия мускул псоас, който често се стяга от стрес, продължително седене или задържане на емоции.
Когато псоасът е напрегнат, дъхът се свива и жизнеността се забавя.
Когато му позволим да се отпусне, тялото отново започва да диша свободно.
Започваме
1. Седни на стол, но така, че стъпалата ти да са стабилно стъпили на пода,
а коленете да са на ширината на таза.
Изправи се леко, без да се напрягаш – колкото ти е възможно. Не бива да има напрежение.
Остави раменете да паднат естествено и да заемат своята позиция.
Затвори очи и се прибери вътре в себе си.
С вътрешния поглед започни да слизаш надолу.
Усети опората под себе си.
Почувствай таза си.
Позволи си няколко по-дълбоки вдишвания.
2. Пусни дъха надолу
Започни да вдишваш бавно през носа и си представи, че дъхът се спуска към корема и таза.
Не го мисли – просто го усещай и присъствай.
На издишване отпусни корема и кръста – колкото можеш и както можеш.
Позволи на таза да натежи леко надолу, сякаш се утаява върху земята.
Направи това няколко пъти, без да ги броиш – само усещай.
3. Разсъбуждане на псоаса
Продължи да дишаш спокойно и дълбоко.
С всяко издишване си представяй, че дълбоко вътре в корема нещо омеква –
сякаш се разпуска нишка, която е била стегната.
Това е псоасът – мускулът, който държи тялото „в готовност“.
Сега му казваме: „Можеш да си в безопасност.“
4. Нежно движение
Ако тялото ти го позволява, започни леко да люлееш таза напред и назад, както си седнала – леко и нежно.
Много бавно – почти незабележимо.
Вдишай – тазът леко се движи напред.
Издишай – връща се назад и омеква.
Позволи на дъха да води движението.
Няма нужда от усилие.
Важно е просто да усещаш как тялото само намира своя ритъм.
5. Свържи се със земята
Сега постави дланите си върху бедрата, близо до слабините.
Почувствай топлината под тях.
Задръж и не бързай – присъствай там с внимание, вътрешен поглед и докосване.
Продължи да вдишваш и издишваш дълбоко и много бавно.
Тук можеш да включиш и звук – да вдишваш през носа и да издишваш през устата със звук „ааааа“,
или като въздишка, или както в този момент тялото ти предлага.
Всичко е приемливо.
Започни да усещаш как на всяко издишване от стъпалата ти тръгват здрави, силни корени и отиват дълбоко в земята.
Те са твоята сила – хранят те и те държат здраво.
Повтори, колкото ти е нужно, за да започнеш да усещаш това заземяване и тази сила, която те държи.
6. Почивка, интеграция, присъствие
Сега просто спри. И само усещай.
Усети как е тялото ти – как диша, как стои, как се чувства.
Може би има повече място, топлина, лекота.
Може би просто тишина. Всичко е наред.
Остани още малко тук, без да бързаш.
Позволи на това усещане да се вгради в теб.
И когато си готова – върни се тук и сега и отвори очи.
Ако имаш болка или ограничение
Ако имаш болки, травми или по други причини не можеш да направиш практиката физически –
направи я в своето съзнание.
Представяй си нещата и виждай как ги правиш:
как тялото диша по същия начин,
как тазът леко се люлее отвътре,
как псоасът омеква.
Направи я в своето въображение и присъствай там –
тялото ти знае какво да прави, как да извлече ползата за теб
и да стартира нужните процеси.
Можеш да правиш тази практика сутрин, за да събудиш тялото,
или вечер, за да отпуснеш напрежението.
Отнема само няколко минути, но връща нещо много по-ценно –
спокойствие, дъх и усещане, че отново си у дома в тялото си.
ПРЕМИУМ ПРОСТРАНСТВО
Тук, в Premium пространството, ти имаш свободата да изследваш тези практики дълбоко –
където знанието и удоволствието не се конкурират,
а се преплитат.
И това е едва началото на това пътешествие за теб.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic®️ – The Embodied Pleasure Healing Method