Въведение
Срамът е една от най-дълбоките и болезнени следи, които сексуализираната травма оставя.
Много жени ми споделят: „Чувствам, че нещо в мен е мръсно, че аз съм проблемът.“
Този вътрешен глас на срама е повече от чувство – той е механизъм за оцеляване, който прониква едновременно в психиката, тялото и сексуалността.
Срамът е тишината, която се настанява там, където някога е имало глас, дъх и удоволствие.
Тишина, която ни кара да вярваме, че нямаме право да бъдем чути, докосвани или обичани.
Какво всъщност е срамът при сексуализирана травма?
Обичайно го разбираме като емоция – „чувствам се зле заради себе си“.
Но след травма той става идентичност: „Аз съм лоша. Аз съм виновна.“
Психика – самата личност се слива със спомена: не „на мен ми се случи насилие“, а „аз съм насилието“.
Тяло – срамът се вплита във фасциите и мускулите: в стегнатото тазово дъно, във възела в гърлото, в заключената челюст, в изтръпналата вагина.
Хормони – блокира се окситоцинът, „хормонът на доверието“, и докосването вече не носи сигурност, а заплаха.
Срамът е като невидим слой върху тялото: тежест, която не само пречи да се движим свободно, но и ни кара да вярваме, че сме „по-малко достойни“ за интимност.
Срамът като бариера пред интимността
След сексуализирана травма границите са нарушени насилствено.
Жената остава с усещането, че тялото ѝ вече не ѝ принадлежи.
Срамът казва:
„Не заслужавам удоволствие.“
„Не ми е позволено да се отпусна.“
„Аз съм виновна, че се е случило.“
В тялото това често се проявява като:
хипертонично (прекалено стегнато) тазово дъно → болка, трудност да се пусне удоволствието;
липса на чувствителност („сякаш е изтръпнало“) → защитна дисоциация;
трудности в интимни връзки → усещане, че удоволствието е опасно или „не за мен“.
Това не са „женски капризи“. Това са телесни следи от срам и травма.
Срамът като защитен механизъм
Парадоксално, срамът има и защитна функция.
Той е начин психиката да „скрие“ спомена, да заключи болката и да ни позволи да оцелеем.
Но ако срамът остане „заключен“ твърде дълго, той започва да ни пречи:
създава хронична тревожност;
блокира удоволствието;
кара ни да мълчим там, където трябва да говорим;
превръща интимността в заплаха, а не в утеха.
Срамът е сигнал, че някой е преминал граница, която никога не е трябвало да бъде прекрачвана.
И нашето тяло го е запомнило.
Какво е нужно за изцеление?
Изцелението от сексуализирана травма и срам е възможно – но не през натиск или поредното „стегни се“.
То е път на нежност и връщане към телесното.
1. Психо-образование
Да разберем, че срамът не е „дефект“, а нормална реакция на ненормално събитие.
Това е първата крачка към освобождаване.
2. Соматична работа
Тялото помни.
Псоасът, тазът, челюстта – всички те носят замръзнали истории.
Чрез движение, дъх и фасциална работа можем постепенно да отпуснем тези блокажи и да позволим на тялото да повярва, че е в безопасност.
3. Удоволствието като лекарство
Срамът казва: „Не заслужаваш.“
Удоволствието отговаря: „Да, заслужаваш.“
Връщането на малки, нежни дози удоволствие – през дъх, допир, усещания – е най-мощният начин да се разтвори срамът.
4. Възстановяване на границите
Там, където травмата е разрушила „НЕ“ и „ДА“, ние можем да ги изградим отново.
Чрез терапевтични практики жената се учи да усеща: „Това е моето тяло. Аз решавам.“
Практика: „Срамът не е мой“
Намери спокойно място и седни удобно.
Постави едната си ръка върху сърцето, а другата върху долната част на корема.
Поеми дъх бавно през носа и издишай през устата. Повтори три пъти.
На всяко издишване тихо кажи:
„Срамът не е мой. Аз съм повече от него.“
Усети как дъхът разширява тялото ти и създава малко повече пространство за нежност.
Това е първа стъпка – малка, но силна – да си върнеш правото на собствено тяло и глас.
Заключение
Сексуализираната травма ни оставя със срам – тишина, която мълчи в най-дълбоките пластове на тялото.
Но срамът не е истина за нас. Той е белег от насилието.
Истината е, че можем да върнем доверието, границите и интимността.
Можем да се научим да обитаваме телата си отново – не като чужди територии, а като наш дом.
Изцелението е път от срам към въплътена свобода.
И всяка жена има право да го извърви.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic®️ – The Embodied Pleasure Healing Method