Колко от нас са пораснали с усещането, че удоволствието е „грешка“?
Че оргазмът е или „задължителен“, или „срамно нещо“?
Че женската възбуда е за мъжкия сценарий, а не за самата жена?
Срамът около удоволствието не е случаен.
Той е културен инструмент – начин да държиш жената в рамка: прилична, контролирана, удобна.
И когато една жена носи този срам, тя започва да гледа на собствените си желания през очите на „наблюдателя“ – винаги се пита дали не е „твърде много“, „твърде малко“, „твърде странна“.
Но удоволствието е нещо съвсем различно.
Удоволствието е завръщане към тялото.
Удоволствието е лекарство.
Удоволствието е истината, която не може да бъде дресирана.
Срамът като блокаж
Срамът не идва от самото тяло. Той е научен.
Жените често осъждат себе си (или другите жени) за начина, по който преживяват удоволствие.
„Твърде зависима от вибратор.“
„Само клиторен оргазъм – значи не е пълноценна.“
„Фантазиите ми не са духовни – значи съм повредена.“
Познато ли ти звучи?
Това не е гласът на тялото ти.
Това е гласът на културата, на историята, на поколенията преди теб.
Тялото ти никога не е било грешка.
Удоволствието като лечебен акт
Когато си позволиш удоволствие там, където преди е имало срам, не просто си подаряваш наслада.
Ти препрограмираш нервната си система. Да, правиш го.
Ти казваш на тялото: „Тук съм в безопасност.
Тук мога да дишам.
Тук мога да се отпусна.“
И тогава удоволствието става лечебно.
Защото всяка клетка, която е била напрегната, всяко мускулно стягане, всяка памет от „трябва“ или „не бива“ започва да се разплита.
Наричаме това „разширяване на екстаза“ – да позволиш на удоволствието да се движи в тялото като вълна, която носи светлина и освобождаване.
Тук говорим и за „емоционалната памет на вагината“ – мястото, където болката и радостта съжителстват.
Ще ти разказвам много за тази вагинална памет тук, в моя сайт.
И допълвам, че еротичното докосване е език на лечение – когато е дадено/направено с внимание и уважение, то пренаписва старите сценарии. Буквално.
Когато удоволствието стане свобода
Истинската трансформация идва, когато спреш да се питаш:
„Нормално ли е това?“
и започнеш да питаш:
„Какво иска тялото ми днес?“
За някои жени удоволствието е смях.
За други – трепет.
За трети – сълзи.
Може да е самодокосване, еротичен самомасаж, о, да, и защо не?
Всичко това е позволено.
И колкото повече си позволиш да бъдеш в тези вълни, толкова повече удоволствието престава да бъде „порно сценарий“ и се превръща в твоя вътрешна истина.
Давам ти много ценен ресурс сега.
Подходи към него с любопитство, с нежност, закачливо и без очаквания, остави главата сега и присъствай в тялото.
Практика: Малка врата към завръщането
Седни или легни на удобно за теб място.
Затвори очи.
Направи няколко бавни вдишвания. Бавни — знам, че неволно пак опитваш да бързаш, затова нежно ти напомням: бавно…
Помисли за един аспект на удоволствието, който те кара да се чувстваш неудобно или засрамено.
(Може да е фантазия, начин на докосване, играчка, оргазъм, друго…)
Представи си, че този аспект е малко дете, което стои пред теб. Гледа те и чака да чуе от теб: „Имаш право да бъдеш тук.“
Кажи му го на глас или наум:
„Ти си добре дошъл. Аз ти позволявам. Аз те приемам.“
Усети какво става в тялото ти.
Има ли напрежение?
Отпускане? Сълзи? Усмивка?
Дай си време да останеш с това.
Няма правилно или грешно. Има само завръщане.
_________________________________________________
Послание
Това е само началото, мила моя.
Истинските промени идват, когато се връщаш към удоволствието отново и отново – като към място на свобода, истина и лечение.
Позволи си го, не просто го заслужаваш, то е твое рождено право.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic®️ – The Embodied Pleasure Healing Method