Днес ти разказвам за удоволствието, което може да лекува и нервната ти система, която иска да те обича отново
Прекрасна моя, днес ще поговорим за онези моменти, в които тялото ти не отговаря, не чува, не реагира сякаш.
Не защото е счупено, а защото още не вярва, че е безопасно.
И тук много жени казват:
„Искам да се отпусна, но не мога.“
„Желая, но тялото ми не реагира.“
„Знам, че партньорът ми е добър, но вътре в мен нещо се свива и не мога да се отпусна.“
Това „нещо“ не е каприз. То е нервната ти система.И тя не се нуждае от осъждане, а от уважение. И от разбиране. И сега ние с теб ще направим първи крачки към това.
Когато безопасността е по-силна от желанието
След преживяна травма – било сексуализирана, релационна, емоционална – тялото взема едно тихо, но съдбовно решение: „Повече няма да мина оттам, няма да го позволя, няма да го допусна.“
И това решение се запечатва не в ума, а във всеки слой на тъканта, дъха, реакциите.
На езика на невробиологията това означава, че вагусовият нерв, мостът между мозъка и тялото, между сърцето и таза, между страха и удоволствието, е пренастроен.
Той вече не различава „възбуда“ от „опасност“.
И всеки път, когато си близо до интимност, включва сигнал „Стоп“.
Тук е опасно. Това е опасно!
Това не е дефект. Това е свещен механизъм на оцеляване.
Тялото е направило всичко възможно, за да те защити.
И в момента, в който спреш да се бориш с него, а започнеш да го слушаш, започва истинското възстановяване.
Удоволствието като форма на регулация
В научната литература удоволствието често се разглежда като резултат от „сексуална стимулация“.
Но ако погледнеш по-дълбоко — удоволствието е физиологично състояние на сигурност.
То не се случва в тазовото дъно. То се случва във връзката между мозъка, сърцето и дишането.
Когато вагусовият нерв разпознае безопасност, той отпуска мускулите, забавя пулса, задълбочава дъха.
Тялото се отваря.
Кръвта започва да се движи към зоните на удоволствие.
И не защото „трябва да правиш секс“, а защото животът отново може да тече през теб.
Така удоволствието става не просто нещо, което „изпитваш“,
а начин, по който се лекуваш.
Начин, по който нервната ти система си казва: „Вече е безопасно да бъда жива.“
От контрол към доверие
Много жени идваха на терапия и казваха:
„Мислех, че ако говоря за травмата, ще я излекувам.“
Но тялото не чува анализ. То чува само присъствие.
И това беше една от причините да започна дълбока работа с тялото — реална и въплътена, защото видях, че това е нещото, което наистина работи.
Затова процесът не е да „изговориш и опознаеш“ миналото, а да го пренапишеш в тъканта си.
Да позволиш на тялото да усети нещо ново — бавно, с уважение, с топлина.
Това не е бърз процес. И не е линейно.
Има дни, в които ще искаш да се затвориш.
И такива, в които ще усетиш неочаквано меко удоволствие и ще се разплачеш.
И двете са изцеление.
Да се довериш отново не означава да забравиш, мила моя. Това не се случва.
Означава да оставиш нов спомен в нервната си система:
„Мога да чувствам и да съм в безопасност едновременно.“
И да — помниш, но травмата спира да ръководи живота ти.
Започни от практиката, която ти давам тук. Направи го без очаквания, а с нежност, подкрепа и разбиране към себе си.
Започни да бъдеш добра към себе си.
Практика: „Писмо от нервната система“
Тази практика не е за това да „отпуснеш“ тялото.
Тя е за това да чуеш това, което то вече знае.
Настани се удобно.
Не „в поза“. Просто така, че да можеш да дишаш спокойно и да ти е наистина комфортно.
Положи едната си ръка върху сърцето, другата – върху долната част на корема си, в областта на таза.
Това е мостът – между обичта и удоволствието, между сигурността и живота.
Дишай бавно.
Усети как въздухът се движи от едната ти ръка към другата.
Представи си, че дъхът ти е меката нишка, която отново ги свързва. Не бързай – дишай и тъчи с твоя дъх тази нишка.
Попитай сега на глас тялото си:
„Какво си готово да си спомниш днес?“
„Какво мога да усетя, без да те боли?“
„Какво от мен е готово да се покаже/прояви днес?“
„Кое/какво е безопасно да почувствам сега?“
Остави усещането да те води.
Може да дойде образ, цвят, звук, смях, сълзи, треперене. Може да не дойде нищо.
И двете са отговор.
А може да имаш само твой такъв – тялото ти е по-мъдро от ума. Нека ти го покаже. Ти само бъди там, слушай и присъствай осъзнато.
Когато усетиш, че си взела каквото е нужно за сега от практиката, благодари първо на себе си и на тялото си, а след това вземи лист хартия – или направо тефтер.
Нека бъде твоят дневник и за бъдещи практики.
Напиши заглавие: Писмо от нервната ми система.
И започни да пишеш – какво ти каза, какво усети, какво не разбра, но си усетила като истина, какво почувства и къде.
Или пък нищо. Да, това също е валиден отговор.
Няма правилен изказ. Не се старай да се коригираш. Напротив – пиши точно това, което идва спонтанно.
Самото писане също е вид регулация.
Гласът, ритъмът на думите, движението на ръката — всички те казват на тялото:
„Вече сме в безопасност. Можем да говорим.“
Изцелението не е момент.
То е възстановяване на диалог.
Между ума и тялото. Между миналото и настоящето. Между страха и удоволствието.
И когато този диалог започне, няма нужда да „правиш любов“. Любов не се прави. Тя се живее и усеща.
Любовта вече се случва – първо между теб и тялото ти, което отново се доверява да бъде живо.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – The Embodied Pleasure Healing Method