Цветанка Бернард

Мила Петя, не знам как да ти изкажа благодарността си за този разговор.

Като че ли Бог ми показа, че всичко ще се оправи, че ще бъда по-добре, че има надежда.

Не знам как да ти го обясня, но като че ли ми показа, че още има нужда от мен тук на Земята,бях се отчаяла.

Затворих компютъра като в еуфория, толкова беше хубаво с теб.

Толкова светлина и добрина има в теб, не се и учудвам, че и ти си преживяла толкова трудности. Добрите хора обикновено страдат.

Мисля върху това, което ми каза и си много права за всичко.

Аз знам някои от тези неща, други ги подозирах, но е друго някой да ти ги каже, да ги назове….

Трудно ми е да пиша на български, отвикнала съм, но ми се струва, че ти можеш да четеш и между редовете, да разчиташ чувствата.

Идваш в живота ми в един момент, който е преходен…за кой ли път.

Като последно искам да ти кажа, че се радвам, че си българка, но че живееш в чужбина, има голяма разлика.

Казах ти, че винаги ми е било трудно да търся помощ.

Не ти казах, че  преди да говоря с теб, само един път ходих при една друга психоложка тук, където живея и не ми допадна.

После попаднах на две българки, психолози, които живеят в България и в и-мейл им описах-отгоре отгоре проблемите ми.

Едната ми отговори много лошо, да, аз знам че сама съм се забъркала във всичко това, но тя ме накара да се почувствам още по-виновна, като че ли нарочно, едва ли не съм го направила.

А другата просто не ми отговори.

Затова малко се притеснявах как ще бъде срещата с теб, да си кажа право, никога не съм очаквала такава лекота на комуникация и разбиране, такава близост в разбиранията и усещанията.

Благодаря ти, Петя, благодаря.

Сложи ми крилца.

Бъди здрава и благословена..

 

Цветанка Бернард

Facebook коментари