Да или Не..? Това е въпроса!

Да или Не..? Това е въпроса!

Наскоро станах свидетел на една случка, нищо особено, но ме накара да се замисля за някои неща..
Бях в автобуса, жената до мен беше със слушалки, чувах музика..
В един момент, телефона и звънна и тя проведе кратък разговор, на който неволно станах свидетел..
Очевидно се налагаше да отиде някъде и това не и се нравеше..
Цялото и същество и дори гласът и го показваха..
Жената на няколко пъти се опита да откаже, с тих, извиняващ се глас, но от другата страна упорито се настояваше и в крайна сметка, тя се съгласи, явно  и подчертано неохотно..
В следващите минути остана замислена и загледана през прозореца, дори не си пусна музиката отново..
Та си мислех, колко много думите “да” и “не”, играят роля в живота ни, колко много могат да го улеснят, казани в точен момент или усложнят, по обратния принцип.
От какво зависи ли? Ами от вибрациите на сърцето, смятам аз.
Ако се научим да го слушаме и да се доверяваме на интуицията си, ако имаме силата да го заявим, но и да отстоим позицията си, то животът на всички ни, щеше да се опрости неимоверно.
Доста лицемерие, фалш и неврози, щяха да изчезнат, отваряйки врата за спокойствие, самоуважение и нови начинания.
Просто “да” или “не”, но категорично и на място.
Да, знам, че звучи лесно, но не е съвсем така..
Затънали в блато от условности, взаимносвързаности и социални норми на поведение, често пренебрегваме ясните сърдечни послания.
Много пъти, цялото ни същество вика “не”, но устата казва “да”, познато, нали?
При това положение, никак не е чудно, че ставаме все по-болни, изнервени, уморени, апатични и какво ли още не..
Спираме да чуваме музиката, като жената в автобуса,
Блокирайки сами здравата и естествена агресия, да отстоим себе си, своите нужди и намерения в даден момент, в изкривена “любезност”, криворазбрана “помощ”, непосилна ни подкрепа спрямо някой, от чувство за дълг..и какво ли още не..
Но дълг към кого и към какво, щом резултата е собственото ни разболяване?
И не е ли редно, да обичаме първо себе си?
“Обичай ближния, тъй както себе си..”
Стар Библейски цитат, по памет, не претендирам за точност.
Питам се, дали бихме могли да обичаме друг искрено, открито и честно, когато не изпитваме същото към себе си?
Защото, не е ли уважението, към личните емоции, чувства и нужди основа за подобно поведение, към околните хора и свeтът изобщо?
С други думи, човек не зачитащ себе си, не умеещ да поставя ясни граници, спрямо непрестанните и повишаващи се социумни искания, не отстояващ своето право на отказ или съгласие, извън нормите, но в съзвучие с вътрешното си аз, трудно би могъл да остане цял и здрав.
Неминуемо преглъщания на многото “да”-та и “не”-та,  се трансформират в куп неврози, тревоги, паники и страхове.
Уловката тук е, че много, ама много често, ние сами не проумяваме, защо се чувстваме така и откъде тръгват проблемите, при положение, че така стриктно изпълняваме, поемаме купища отговoрностти и се раздаваме докрай?
Стоп! Спри се, човеко!
Отпусни се, прибери се вътре в себе си, дай си време извън всичко и всички.
Светът ще продължи да се върти и без теб, уверявам те!
Но колко хубаво би било, това да се случва, докато ти си в синхрон с него, а не проклинайки го.
Ние всички твърде много повярвахме, че стоим над природата, че ние определяме правилата и законите в нея, наместо да се вслушваме в мъдростта и.
Мъдрост трупана с хилядолетия преди нас.
Забравяме, че всички ние сме част от Природата, а не обратното.
И оттук идват бедите.
Всяко нещо в този свят има начало и край, има периоди на растеж и покой.
Защо все искаме да сме на “гребена на вълната”..?
Истинските неща са прости и обикновени, но ние сме царе на усложненията..и плащаме цената за това..
“Да” или “Не”..?
От нас зависи..

Петя Симеонова, клиничен психолог