Да празнуваме живота..

Да празнуваме живота..

Приятели, искам да ви представя моя следващ гост в рубриката ” За живота с любов и още нещо” – Миро Митев!
Миро е от хората, които просто излъчват доброта и хармония, около които неминуемо се чувстваш добре..
Човек, преживял сериозни изпитания в живота си и празнуващ същият, всеки Божи ден!
Миро, благодаря, приятелю!
Ето какво си казахме с него:

Петя: Mиро здравей, с теб се познаваме от години и макар да поддържаме предимно Интернет връзка напоследък , за мен си от хората, с които няма значение, колко време не си се виждал..
Все едно вчера сме се разделили..
Разкажи мъничко за себе си, моля те, кой е Миро и с какво се занимава в момента?

Миро: Здравей, Петя. Винаги ми е трудно да намирам подходящи думи, за да се представям на хора, които не ме познават.
От много време се занимавам с толкова много и разнородни неща, които на пръв поглед нямат общо помежду си, но в същото време успешно съчетавам.
В личен план имам семейство, за което се грижа и което много обичам, и като голяма част от съвременните хора работя и уча (откакто се помня).
А в духовен аспект ми е трудно да се представя с една дума.
Макар че интересът към новото и непознатото в мен никога не е абдикирал, вече не се идентифицирам като търсещо същество.
Аз намерих себе си, преоткрих и осъзнах връзката си с всичко видимо и невидимо и в момента събирам и раздавам присъствие, чувства, хармония и чистота. Моят свят е динамичен, гъвкав и разнообразен.
За негов фундамент съм положил любовта и ежедневно развивам финото интуитивно усещане за света в мен и около мен.

Петя: Mиро, групата е за хора преживели или преживяващи паника и тревожни разстройства. За съжаление, все повече стават тези хора…

Миро: Да, за съжаление ние, съвременните хора, изместваме фокуса на битието си и консумираме живота вместо да го осмисляме и развиваме.
Ролята на човека не е да паразитира в пространството, а да бъде творец на действителността. Всички имаме на разположение цял масив от информация, събирана хилядолетия, благодарение на която животът днес е по-удобен и по-понятен.
Независимо от това ние сме забравили корените си, произхода си, а именно това знание може да поддържа живота ни в устойчиво състояние.
Забравили сме кои сме и откъде идваме, загубили сме знанието защо сме тук и резултатът е страх от това, което се случва или може да се случи.
Плашим се както от миналото си, така и от настоящето си. И докато проникваме микроскопично в недрата на живота и разбираме с удивление структурата и механизма му, душите ни трайно са сковани от емоционални контракции, които за огромно съжаление не се отпускат.
Духовността ни някак е закърняла и това е сериозната причина за общия нездрав психологически статус на обществото.
Такъв е обликът на съвременния знаещ, но духовно беден човек.

Петя: Ти самият имал ли си паник атаки в живота си и ако да, как си се чувствал, какво си мислеше, как се справи с тях?

Миро: Възможно ли е да има човек, който да не е преживявал паник атаки?
Поне аз не познавам такъв.
Добре е да знаем, че нито едно чувство или емоция, които човек изпитва, не бива да бъдат подценявани или пренебрегвани.
Ако не сме се научили да разпознаваме усещанията си, можем като начало да потърсим нечие съдействие, но в никакъв случай не бива да занемаряваме вътрешния си свят.
Страхът, притеснението, опасенията, нерешителността, предизвикващи или подхранващи паник атаките, са едната страна на монетата на нашия духовен свят.
Другата страна е любовта, радостта, състраданието, грижата, кротостта, благостта. Даваме ли си сметка, че става въпрос за една и съща „монета“, за една и съща енергия, но с различен знак пред себе си – плюс или минус?
Да, това е една и съща енергия, която прилича на магнитната – един предмет, който има различни полюси и различен интензитет.
Може би е важно да се осъзнае, че страхът не е заболяване на ума или паразит в мисълта. Страхът и паник атаките са енергия, на която ние сме дали съществуване чрез мисълта си.
А това съществуване, всъщност е навик и е наистина възможно, ако полюсът е негативен, да сменим посоката и да си създадем нови навици.
Аз отдавна поставих акцент в живота си върху тези качества, които дават положителен заряд на енергията ми.
Въпреки това, макар и изключително рядко, съм преживявал периоди (доколкото си спомням само един продължителен в живота ми), когато мислите ми бушуваха, душата ми се раздели на съставните си части и не намирах сили да се събера и стабилизирам.
Знам какво е да попаднеш в плен на труднопреодолими мисли, да се чувстваш обречен, да не виждаш изход и мисълта ти да стане натрапчива и непоносима.
Знам болката от такова преживяване и съчувствам на всеки, който в момента минава по този път.
И знам, че паник атаките са преодолими, а тайната в справянето им е духовна работа, която всеки сам може да извърши!
Това, което направих по време на моя душевен дискомфорт, беше да намеря начин да се отпусна.
Не знаех дали още ще потъвам или вече съм стигнал дъното на преживяването си. Намерих сили да се отпусна, за да мога отново да изплувам на повърхността.
Защото в такива моменти логиката, представите ни и навиците невинаги могат да помогнат.

Петя: Миро, всички минаваме през различни периоди в живота си, но аз знам за един твой такъв, от който изхода е много труден, а понякога фатален, става дума за онкологично заболяване с което биваш диагностициран, преди години..
Какво ти даваше сила?
Kакви мисли и чувства те връхлитат, когато си изправен пред подобни изпитания?
Моля те, разкажи ми..

Миро: Да, преди десетина години преживях сериозен здравословен проблем, за който все по-малко говоря.
Тогава не асимилирах как болката в душата може да се отрази на физическото състояние.
В период, в който не разбирах чувствата си и не знаех какво да правя с тях, като резултат преживях и срив в здравето.
И макар прогнозите да бяха мрачни, се заех да търся начин как да се справя с кризата.
И макар физическият свят да е променящ се и преходен, душата се движи по друга траектория. Душата пази спомена от всичко случило се  не само за този живот, но и за живота на нашите предци (а може би знае и всичко, което предстои).
Това е т.нар. колективна памет.
И ако назад във времето с нас се е случило нещо, което се е събирало и е нараснало, може като лавина да ни отнесе.
Така размишлявах в този период от живота си и тогава научих, че за справянето със ситуацията се изисква специално съзнателно духовно усилие.

Петя: Как те промени това предизвикателство, Миро?

Миро: След като преживях тази нелека ситуация и оздравях, осъзнах, че няма нелечима болест, че няма и нелечими хора.
Всичко може да промени ситуацията, да оздравее или да се освободи от натрапчивостта си, стига да обърне достатъчно внимание на душата си.
Разбирам, че често в живота ни се случват привидно трудни неща,
но те идват до нас, за да осъзнаем нещо за себе си, за силата в нас, за безграничния потенциал, който е на наше разположение.
Това се случи и с мен.
От бурята, която преживях, излязох пречистен, освежен, с нов поглед и с по-фина сетивност..

Петя: Kaкво е за теб вярата и в какво вярваш? Има ли Бог?

Миро: Това, че обществото ни е секуларизирано, не означава, че Бог си е отишъл от нас.
Не очаквам Бог да направи нещо сензационно и да ни впечатли с възможностите Си.
А е възможно и да го направи.
Древната, но вярна представа за Бог е, че в Него живеем, движим се и съществуваме.
Възможно е някои хора да се питат дали Бог съществува, но едва ли ще получат по-добър отговор от отговора, който може да получи дете в утробата на майка си, ако се пита дали майка му съществува.
Ако някой иска да види Бога, нека сутрин да посрещне изгрева на слънцето, нека да се опита да потъне в блаженството на новороденото, докато го наблюдава, нека вечер да усети над небето пулса на безбройните запалени искрици и зад тях да види безкрайната сила, мъдрост и любов на това Велико Същество.
Ако някой има възможност, нека да се опита да си представи поне за малко Бог, както го представя Уилям Йънг (в книгата си „Колибата“).
И в този аспект, една от тайната за справянето с паник акатите  и с други психологически и духовни затруднения е да осъзнаем, че всички сме свързани с Бог и един с друг и тази връзка е изначална и неразривна.
Споделяме едно общо съзнание, едно битие, една Вселена. И в тази вселена не всеки има потребността от специално водителство свише.
Но всеки без изключение трябва да знае, че е частица от Бога, че животът му е продължение на една любяща мисъл.

Петя: Koи са за теб важните неща?

Миро: За мен всичко е важно, в това число и ситуациите, които на пръв поглед се възприемат като негативни.
Важни са детайлите, важно е движението, важно е и осъзнаването.
Важно е всичко случващо се независимо от нашата интерпретация и дали можем да го анализираме и синтезираме.
За мен е важно да съм със съзнанието, че съм като океана – каквито и да са вълните на повърхността му – понякога може да липсват, а понякога може да са дори цунами, под повърхността им винаги съществува пълна хармония.
И колкото по-надълбоко се гмуркам в себе си, толкова по-изумен оставам пред безкрайността, обаянието и хармонията в душата.
Така стигам до Божието царство, което всеки носи в себе си.
Това е полето на неограничените възможности, светая светих за всичко живо.

Петя: Ядосваш ли се и на какво?

Миро: Когато очакванията ми се разминават с действителността (на всекиго се случва), си давам сметка, че още мога да се уча на приемане и разбиране, че колкото по-малко очаквам и оставям животът да ме води в глобален аспект, толкова по-лесно и адаптивно се справям с малките и дребни всекидневни случки.
Далече съм от политическия и религиозния живот, които често са обект на критики и обвинения, че са причината за нашето състояние.
Те все по-малко ме напрягат, защото нося отговорност за живота си и за живота като цяло.

A как се забавляваш и релаксираш?

Миро: Обичам да се забавлявам.
Обичам да танцувам, да чета (чета много), да плувам, да пътувам и да се срещам с хора. Намирам време за семейството си и за децата си, които са най-голямото ми богатство.

Петя: Имаш ли смелостта да живееш, Миро?

Миро: Да, да, да!
За мен животът има безброй измерения, пластове и алтернативи – много повече, отколкото можем да възприемем – и съм убеден  в безкрайността му!
Всеки ден развивам своя потенциал, раздавам това, което имам, и не спирам да се забавлявам!
Желая на всеки да осмисля дните си и всеки ден да празнува Живота!

1977348_10205573518927592_7773491511443536929_n

10308082_870740922940873_4818957998767366751_n