Как да се справим с емоционалния и психически стрес по време на пандемията COVID-19

Как да се справим с емоционалния и психически стрес по време на пандемия

Много неща се изписаха за коронавирус COVID-19 и ще продължат. Смятам, че всеки един от нас вече е запознат с нещата, които е редно да спазва в момента, като хигиена, дистанция и социална изолация.

За мен, като психолог, по-притеснителното е посттравматичния стрес, който ще настъпи след затихване на пандемията и емоционалната реакция на хората тогава. В момента всички възможни ресурси на телата ни са впрегнати да се справяме и всеки един от нас го прави иска или не, защото реакцията ни е “бий се или бягай”, типичната реакция при паническите атаки и при реална опасност тази реакция е животоспасяваща, но…когато дълго време сме в нея и крайно изчерпваща.
Трябва да опитаме да съхраним максимално психиката си сега, като първо си признаем, когато и че се страхуваме, ако изпитваме тези чувства, а не да опитваме да ги отричаме. Когато сме тъжни и объркани, да дадем пространство на емоциите, да постоим в тях, да ги “видим”…

Да говорим и да споделяме с хора, които биха ни разбрали и подкрепили…

Да спрем да гледаме новини и да скролваме нон стоп из социалните медии, четейки още и още за вируса, а да изберем един или два сериозни източника, на които имаме доверие и да се информираме, не повече от един/два пъти на ден от там.

Да намалим до минимум кофеина и алкохола, който пряко влияе на мозъка и психиката ни, защото не е едно и също, да изпием питие с удоволствие и да го изпием с цел да намалим тревожността си…
Линията е тънка и ефекта е обратен, особено при по-тревожните хора има засилване на всички видове сиптоми като нервност, напрежение, натрапливи мисли, паник атаки, безсъние, плачливост и т.н.

Затова без да отричаме ставащото в момента и без да нахлузваме поредната маска на позитивизъм, нека опитаме да преминем през този етап, като осъзнати и мъдри хора, а уроците ще учим в движение, всички заедно…

Търсете помощ от терапевт, ако усещате, че не можете да се справите сами, както съм казвала не един път, това не е слабост, а жест на обич и отговорност към нас самите…