Калина Пламенова

Понякога си мисля, че думите само малко, за да опиша своята признателност, благодарност към Петя, за това, което тя направи с мен, как ме промени, как ми помогна да изплувам от миналото, което ме беше заставило и само мислено ме дърпаше назад.

Моята история накратко.

Бях родила първородният си син и той вече беше на 8-9 месеца, когато започнаха да се проявяват и най-различните ми страхове, тялото ми започна да се обажда с най-различни сигнали, че нещо просто не е наред.

След множество медицински прегледи, разбрах че физически съм добре, но душата ми е тази която страда.

Преди да родя , бях загубила майка ми, а след нея сестра й и нямаше начин това да не ми се отрази.
Както каза и Петя, не си дадох време да страдам, да плача.

В живота няма случайности, ха и това научих от нея, след като прочетох една книга на Ивинела Самоилова, на мен нещо ми прищракна, че имам нужда да поговоря с някой.
Боже, аз бях станала родител,и се чувствах толкова ужасно, как ще гледам детето си ако се страхувам, ако изпитвам нон-стоп това чувство. Аз ще предам тези си страхове на детето. И така един ден ровейки си във фейсбук, видях че на страницата на Ивинела е публикувала блога на Петя.

Седнах й написах на кратко моята история.

И знаете ли тя ми отвърна с най-прекрасните думи, които четях : “Ти си здрава, ти си добре. Отпусни се“.

Ето това “отпусни се” ме спечели, тя е беше в този момент единственият човек, който ми каза това, защото аз до тогава чувах нон-стоп около себе си „Стегни се, ти гледаш дете“.
И така ,започнахме сесиите си нея, ако някой си мисли, че това е бърз и лесен процес се лъже. През тези две години изминахме, толкова дълъг път с Петя, път на говорене, на писане, на арт терапия, на танцуване, на крещене /да, тя ме научи да си изказвам чувствата казваше ми : Ако ти се крещи,- крещи!!, ако ти се плаче –Плачи, момиче!!!, ако ти се танцува – Танцувай!!!/.

Така ме преобрази Петя, че сега не мога да се позная, не мога да позная мъжът до себе си.
Петя е фея. Преобрази в толкова положителна посока и връзката ми с любимият ми мъж.
Страховете, е те са си там, но се научих че аз тях контролирам, а не те мен.
Благодарение на прекрасните й техники и часове наред говорене с нея, ме научи да приемам всяка една ситуация, да се примиря с миналото си, да гледам тук и сега.

Петя е най-всеотдайният човек, личност за която си казваш „ Тя е духовния ми учител“. За мен Петя е и ще бъде , моята пътеводна светлина. След нейното „Отпусни се, всичко е наред“ и две години взаимна работа сега чувам тези думи от моя съпруг.

Петя, обичам те!!
Благодаря на съдбата, че те срещнах, че ми помогна да изплувам от собственото си умствено блато.
Благодаря ти за всяка дума, усмивка, жест, за всичко което направи за мен.
Петя ме научи да живея този живот и пак тя ме научи, че животът не е равна черта.
В живота има върхове и спадове, въпросът е да ги приемем.
И да, казвам си вече „ Здравей,страх. Аз съм тук, но не се страхувам от теб. Ти си част от мен, но не можеш да ме надвиеш и да ме контролираш..”

Калина Пламенова

Facebook коментари