Моята духовност не е по-духовна от твоята..

Духовност, извисеност, осъзнатост и прочие думи, срещаме все по-често в ежедневието си.

Много хора тръгват по този път, включително и аз с желание за себеразвитие, с желание да научиш нещо ново, да постигнеш онази лекота, вътрешен мир и спокойствие, за които сме чували..

И както всяко друго нещо в нашият дуален свят и тук има две страни..

Аз много често говоря за баланс и приемане и ще продължа, защото видях през себе си, какво става, когато залитнем само в една посока, пренебрегвайки друга своя част..

Започнах сериозно  с моите духовни търсения, щом се справих с паническото си разстройство и агорафобия, преди повече от десет години ..

Продължавам до ден днешен и вероятно ще е така, докато дишам.

Имаше дълги моменти в самото начало, когато ми се струваше, че не съм достатъчно извисена, че трябва да обърна по-голямо внимание на “духовната част” от себе си и някък пренебрегвах физическата си същност..

Все не ми се струваше достатъчно  обаче, исках и очаквах нещо повече, без да знам какво точно..

Заредиха се учения, семинари, групи за развитие, медитации, безкрайни разговори с хора уж “разбрали” вече, за какво иде реч..

Първите сигнали, че нещо куца, дойдоха с откритието, че совите май не са това, което са ( аз съм от поколението на  филма” Туин Пийкс”), тоест нещо вътре в мен се бунтуваше, духовността да е това, което ми се представяше в много от случаите..

Съмненията се засилиха, когато забелязах, колко глинени са краката на някои от “учителите” и огромното разминаване, между техните думи и действия на практика..

И дойде разочарованието, но с него и още по-силно желание да открия истината и за какво наистина става дума тук..

В някакъв момент установих, че имам непоносимост към месото, буквално ми се гадеше от него..

Това така чудесно се връзваше с всичко, което бях прочела, как месото е “тежка” енергия, как влияе на телата ни, как ни заземява и ни пречи да сме физически пречистени, здрави и енергийно високи, че го спрях напълно и безапелационно..

Случайно съвпадение?

Едва ли..

Не докоснах месо под никаква форма през следващите 5 години, като поетапно изключвах от менюто си захар, кафе, сол, яйца, масло, сирене, кашкавал и т.н.

Списъкът се удължаваше непрекъснато..

Резултатът?

Все по-уморена, без тонус жена с усещане за “примка, около вратът”, гледаща “лошо” всеки ядящ “мъртва плът”, около нея, четяща огромно количество литература, но само специализирана, медитираща и правеща упражнения по график, с огромно чувство за вина, ако го наруши или недай си Боже, хапне нещо “забранено”, изцяло посветена на това да живее и да се храни, по определен начин, духовен начин..

И крайно нещастна..

Какво се беше случило?

Аз просто бях забравила, къде е златната среда, бях тотално загубила баланса и връзката с тялото и душата си, спрях да слушам единственият човек, знаещ всичко за мен отвътре и отвън-АЗ!

С години пренебрегвах всички сигнали на горкото ми тялото, което всячески се стараеше да ме накара да се осъзная и да чуя душата си, чрез болки, травми и откровенни нещастия..

Залитах в крайностти и ту бях изцяло посветена на духът, ту се инквизирах телесно с поредната доза “правилни” неща..

Докато не казах СТОП!

Бавно и на моменти болезнено, започнах да се връщам към себе си.

Осъзнах, че истинската духовност, не изисква “жертви”, че духовния човек, не се самобичува, не е нужно да медитира, покачен на връх в планината, че изобщо НЕ трябва да се откажа от всички удоволствия на физически свят или храна..

Дадох си сметка, че истински духовните хора, са топли и прекрасно земни, те се обичат и откровенно се радват на живота във всичките му проявления, ей така без причина и по препоръка..

Те се наслаждават еднакво, както на хубавата храна, така и на интересната книга, грижейки се едновременно за физическото и за нетленното си АЗ.

Че медитация може да бъде танц, а може да бъде и глътката ароматно кафе и няма нужда да става по график..

Установих, че тези хора, не натрапват тяхната духовност и разбирания на околните, не изискват, не налагат правила и ограничения, а заразяват с тих пример, а не показна демонстрация..

Уверих се, че и тук няма “правилно” и “грешно”.

Който иска тръгва, върви, осъзнава, открива, експериментира, пада, става и продължава..

Защото моята духовност, не е по-духовна от твоята, просто сме на различни пътища.