Защо бягаме в обратна посока?

След дълги години работа с хора, забелязвам как сме напълно убедени, че знаем, кое е най-доброто за нас и то почти никога не съвпада с това, което имаме в момента.

Когато тръгваме към нещо, било то промяна, подобрение на  здравето или някое желание, нека не изхождаме от позиция на “бягащ”.

Изрази, като ” искам да избягам от..”, “не ми харесва, еди какво си..”, “искам болката да спре..”, само заявяват и показват, че ние не уважаваме своето моментно състояние, респективно Вселената, Бог, Създателя, както искате го наречете. Когато “нещо” е дошло при нас, то има своето значение, време и място и никога, ама никога не е случайно..

Защо си мислим, че с нашето ограничено съзнание и виждане на картината, все едно сме на първият етаж, знаем кое е по-, че и най-подходящо за нас в случая? Има разлика да погледнеш едно и също нещо от първият  и от последния 12 етаж и различното е, че в единя случай виждаш непосредствено под носът си, а в другия, цялата обща картина с всички детайли.

И ще го променим ли, показвайки недоволство и неуважение, към собствената си душа, имайки предвид как сами сме го довели в живота си с действията, постъпките и мислите си до сега?

Всяко нещо, което съществува в живота e просто!

Ако непрекъснато бягаме или се правим, че не съществува, единствено усилваме присъствието му. Преминаване на следващ етап става от позицията на признаване, приемане, благодарност и желание за развитие. Не става с бягане, отричане и искания за промяна тук и сега, веднага и на всяка цена!

Трябва да се научим да уважаваме болката си, не да бягаме от нея. Когато тя свърши своята работа, отпада по естествен път, но не по-рано.

Затова толкова често има “неуспешни”  лечения, премествания, уж за добро, а после тотално разочарование, стартиране на нови проекти с голямо желание, а после фалит. Зaщото се започват с идеята “на всяка цена трябва..” или “за да избягам от..” , болка, мъж, отношения, родители и т.н. Необходимо е да търсим неутралната среда за всичко, ако стане добре, ако не стане – пак добре. Без вкопчване и предварителни, често огромни и нереалистични очаквания..

Но първо нека дадем признание и място на събитията в живота си, без квалификации и етикети, уважавайки собствените си чувства, емоции и усещания, такива, каквито са именно в този миг..

Обратното е отричане на себе си  и води единствено до въртене в кръг.