Вагинизъм – несъзнателен телесен отговор на преживявания и истини, които не са могли да бъдат изказани, но са останали записани в тялото.
Вагинизмът представлява неволен мускулен спазъм на мускулите около влагалищния вход, който възпрепятства или прави болезнено проникването при интимност, медицински преглед или използване на тампон.
Това е телесен отказ, който жената често не може да контролира – дори когато съзнателно желае интимност. Често е съпроводен със страх, вина, срам и чувство за несигурност.
Не е каприз.
Не е нежелание.
Не е просто хормонален дисбаланс.
А сложна соматично-психосексуална реакция, в която се преплитат всичко преживяно до момента, посланията към женското тяло и историята, която то носи.
Как психиката влияе на тялото?
Тялото не е просто сбор от органи и кости.
То е пространство на памет, сигурност и граници.
В него се записва всичко, което сме преживели – дори онова, за което никога не сме намерили думи.
Психиката и тялото са дълбоко свързани.
Вагинизмът често е форма на несъзнателна съпротива, в която тялото защитава жената там, където психиката все още търси път към изразяване.
Възможни причини
– травми (включително сексуализирано насилие, нарушени граници, преживян срам)
– възпитание, в което сексуалността е била табу или източник на вина
– преживяна вина или чувство за „неправилност“ в интимността
– натиск и очаквания върху женската роля в интимни отношения
– културни и религиозни послания и вярвания за тялото
– несигурност, дисоциация, срам, нехаресване или отхвърляне на собственото тяло
Кога и как може да се отключи?
При някои жени вагинизмът се проявява още при първи опити за сексуален контакт.
При други – по-късно, в резултат на:
– болезнено емоционално преживяване
– връзка без сигурност или насилствена връзка
– аборт
– медицински интервенции, свързани с гениталиите
– гинекологични прегледи или манипулации
– преживяване след раждане
Да, след раждане.
И много малко жени подозират това.
Дори когато всичко е изглеждало „нормално“, когато раждането не е описано като травматично, последствията могат да останат скрити зад тишина и привидно спокойствие.
Затова връзката с последвал вагинизъм често е трудно разпознаваема.
Раждането – в цялата му сила и светлина – може да остави отпечатък върху женското тяло и психосексуалност по начини, които трудно се предвиждат.
Но със сигурност могат да се лекуват.
И не са доживотна присъда.
Защото тялото помни
Помни дори онова, което никога не си изрекла на глас.
Това, което си опитала да заровиш.
С надеждата да забравиш.
Да отмине.
Да продължиш напред.
Но не стана така, нали?
Вагинизмът може да бъде излекуван
И в повечето случаи – не само чрез упражнения, „разтягане“ или релаксиране на влагалищните мускули.
Истинското лечение започва там, където има:
– уважение към преживяното
– пространство за цялата скрита телесна истина
– работа с психика, нервна система, тяло, сексуалност, емоции и граници
– разбиране на влиянието на семейната система и родовата памет
– терапевтично присъствие без бързане и натиск
– сигурно пространство, в което жената да бъде чута, видяна и подкрепена
Вагинизмът не се лекува със срам.
Лекува се със знания, приемане, грижа и когато е нужно – професионална подкрепа.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – The Embodied Pleasure Healing Method