Като терапевт, специализиран в работата и лечението на сексуално насилие при жени, всяка година,
когато декември наближи, започвам да наблюдавам един и същ модел.
Той може да се отнесе и към всеки друг тип и вид насилие.
Макар фокусът ми да е върху жените, насилието няма пол.
Този текст е за всеки, който се разпознае в него.
Светлините се появяват.
Рекламите стават по-топли.
Отвсякъде се говори за „семейство“, „близост“, „празничен дух“.
И в същото време много жени започват да усещат нещо съвсем различно.
Стягане в гърдите.
Тежест под ребрата.
Умора, която не идва от работа.
Тиха тревога, която няма ясно име.
Защото за немалко хора Коледа не е време за радост.
Тя е време, в което личният живот отново става твърде уязвим.
Време, в което старите рани се докосват.
Време, в което отдавна надраснати роли се активират без покана.
Коледа и семейната динамика, която никога не е изчезвала
През по-голямата част от годината много жени живеят сравнително защитено.
С дистанция.
С внимателно изградени граници.
С ритъм, който им позволява да се регулират.
Но Коледа носи културен натиск.
Очакване да оставиш миналото.
Да бъдеш мила.
Да не разваляш атмосферата.
Да се появиш, да се усмихнеш и да участваш в ритуали, които често са били източник на болка.
Този натиск не е случаен.
Коледа усилва семейната йерархия, неизказаните правила, ролите на удобните и неудобните,
очакванията за лоялност и мълчание.
Ако си израснала в семейство, в което се е очаквало да бъдеш тиха, благодарна, адаптивна или прекалено разбираща, Коледа може да се усети като връщане към версия на себе си, която си работила години наред, за да напуснеш.
Ролята на „проблемната“ никога не е във ваканция
Жените, които са били изкупителната жертва в семейството, често усещат празниците като най-тежкия период.
Ролята ги чака.
Готова.
Непроменена.
Понякога това се усеща още с влизането в стаята.
Погледи.
Коментари, прикрити като шеги.
Говорене за теб, вместо с теб.
Приписване на стари конфликти.
И обвинението, че си „твърде чувствителна“, когато опитваш да пазиш граници.
В някои семейства Коледа е ежегодно усилие да се преструваме, че нищо не се е случило.
А жената, която носи истината, се превръща в заплаха за този сценарий.
Когато отчуждението се усеща по-силно
За жените, които са избрали да се дистанцират или да прекъснат контакт с токсично семейство, Коледа може да засили болката.
Не защото решението е било грешно, а защото светът около тях внушава, че семейството е равно на любов, а липсата му – на провал.
Истината е друга.
Понякога отчуждението е форма на грижа.
Граница в най-чистия ѝ вид.
Отказ да продължиш да плащаш със себе си.
Как се активира угодниченето?
Ако ролята ти е била да успокояваш, да посредничиш и да бъдеш винаги мила, разбираща, подкрепяща и прощаваща до безкрай, Коледа може да активира този модел автоматично.
Прекомерно даване.
Поемане на отговорност за атмосферата.
Игнориране на собствените нужди, за да няма конфликт.
Угодниченето не е слабост.
То е научена стратегия за оцеляване.
Но празниците често го поставят отново в центъра, защото системата разчита на теб да поддържаш илюзията за нормалност.
Травмата се връща през тялото
Много жени казват, че по Коледа се чувстват „върнати назад“.
Не чрез спомени, а чрез усещания.
Миризми.
Музика.
Очаквания.
И внезапно тялото реагира със свръхбдителност, напрежение, умора, нужда да се скрие или да угоди.
Това не е регрес.
Това е нервна система, която разпознава модел.
Травмата не следва календара.
Тя следва безопасността.
Коледа не определя стойността ти и не изисква да доказваш нищо на никой
Празниците не отменят правото ти на избор.
Запомни го добре, важно ти е.
Не си лоша, ако не искаш да отидеш.
Не си студена, ако пазиш дистанция.
Не си неблагодарна, ако избираш себе си.
Чувството за небезопасност е достатъчна причина за отказ.
Не всички семейства заслужават достъп до теб.
Ти не носиш отговорност за емоционалния климат в стаята.
Позволено е да избереш себе си
По Коледа е позволено да се предпазиш.
Да си тръгнеш рано.
Да останеш вкъщи.
Да създадеш нови ритуали.
Да не обясняваш.
Да не поправяш.
Да не спасяваш.
Не е нужно да прощаваш.
Не е нужно да бъдеш смела.
Не е нужно да пазиш мира, ако той не включва и теб.
Позволено ти е да избереш версията на празниците, която вреди най-малко на тялото ти.
И ако тази Коледа избереш безопасност, тишина и достойнство, това не е провал.
Това е зрялост.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – The Embodied Pleasure Healing Method
Ако усещаш, че темите за семейна динамика, граници и телесна безопасност резонират с теб по-дълбоко, Premium пространството е мястото, в което работя именно с тях.
Premium не е терапия.
Това е път с подбрани материали, ресурси и практики, които не натискат и не изискват, а разширяват капацитета на тялото и нервната система в собствен ритъм.
Без бързане.
Без поправяне.
Без натиск за споделяне.
На разположение вече е и затворен Telegram канал,
като естествено и защитено продължение на Premium пространството,
което го допълва по жив и интимен начин.
Достъпът до Телеграм каналът е само за абонати на Premium.
Ако искаш, можеш да се абонираш за бюлетина ми.
Той идва рядко и само когато имам какво да кажа.
Без спам и без маркетингови трикове.