Не историята, която разказваш.
Не версията, която си научила да поднасяш уж по-спокойно.
Не онова, което звучи логично и приемливо пред хората.
Тялото помни нещо друго.
То помни как си се свила, когато не е било безопасно да кажеш „не“.
Помни как си стиснала челюстта, за да не избухнеш.
Помни как си затворила таза, за да оцелееш.
Умът е майстор в това да пренаписва.
Тялото – не.
Фасцията ти не забравя
Има една част от тялото ти, която не участва в социалните договорки.
Фасцията.
Тя държи напрежението.
Тя пази онези микро-решения, които си вземала хиляди пъти, без дори да ги осъзнаваш.
„Ще издържа.“
„Ще замълча.“
„Ще се стегна.“
„Ще го преживея.“
Фасцията ти е архив.
И този архив не се интересува дали историята ти звучи добре.
Челюстта ти като място на неизказаното
Челюстта рядко се стяга случайно.
Там живее задържаният ти гняв.
Непроизнесеното „стига“.
Невъзможността да кажеш какво искаш, без страх от последствия.
Много жени стискат челюстта си нощем.
Да, стискат я жестоко, силно, болезнено.
Не защото имат „лоши навици“.
А защото тялото продължава там и така онзи разговор, който никога не е имал място през деня.
Когато челюстта се фиксира, нещо по-дълбоко в теб също замръзва, просто не го знаеш.
Тазът ти не е отделен
Тазът не е „долу“.
Той е част от същата история.
Твоята.
Когато устата се затваря, често и тазът я следва.
Когато желанието не е било безопасно, тялото го е прибрало по свой начин.
Когато удоволствието е било риск, системата е избрала контрол.
И сега нещо много важно.
Затворен таз не означава „счупено тяло“.
Означава адаптирало се тяло.
Виждаш ли разликата?
Усещаш ли я в тялото си, а не в ума си?
Истината не е в разказа ти, а в реакцията
Можеш да разказваш една и съща история години наред.
И аз знам, че го правиш.
Като терапевт съм чувала подобни истории с години.
Разказваш ги привидно спокойно.
Подредено.
Без емоция.
Понякога си позволяваш малко, така, за цвят.
А в същото време, тялото ти реагира всеки път, когато някой се доближи.
Когато някой докосне.
Когато някой поиска близост.
И нищо от това не се побира и не присъства в историята ти, тази, която разказваш от нивото на ума.
Истината не е в това, което казваш.
А в това, което тялото ти прави, докато го казваш.
Тялото не лъже.
То защитава.
Много жени идваха при мен с усещането, че телата им „не работят“.
Че са блокирани.
Че не могат да се отпуснат.
Че не изпитват нищо.
Истината е по-различна.
Тялото ти не е проблемът.
То е свидетелят.
Свидетел на граници, които не са били уважени.
На избори, които не са били възможни.
На моменти, в които оцеляването е било по-важно от усещането.
Само когато тялото усети безопасност, то започва да говори
Не чрез думи.
А чрез отпускане.
Дишане.
Топлина.
Пулсация.
Понякога чрез съпротива, преди да се отпусне.
Тялото ти разказва истината си само когато разбере, че вече не е само.
Че няма да бъде притискано.
Че няма да бъде „поправяно“.
Това е дълбока работа.
И тя иска пространство.
Работата с телесната памет, с фасцията, с връзката между челюст и таз, с преживяванията, които не са могли да бъдат изговорени навреме, не се случва на повърхността.
Тя иска време.
Присъствие.
И безопасно пространство.
Тя е процес, не сбор от техники за кратко време.
Тя е път.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – The Embodied Pleasure Healing Method
Ако този текст е отворил нещо в теб, ако си усетила резонанс в тялото си, Premium пространството е мястото, пътят и начинът, в които работя именно на тази дълбочина.
Premium не е терапия.
Това е път с подбрани материали, ресурси и практики, които не натискат и не изискват, а разширяват капацитета на тялото и нервната система в собствен ритъм.
Без бързане.
Без поправяне.
Без натиск за споделяне.
Premium включва и затворен Telegram канал.
Този канал е защитено, интимно продължение на пространството- само за жените вътре в Premium.
Ако усещаш, че това е твоят ритъм – добре си дошла.
Можеш да се абонираш и за бюлетина ми.
Той идва рядко и само когато имам какво да кажа.
Без спам и без маркетингови трикове.