Има реакции на тялото, които обществото не разбира.
И точно затова жените често носят вина за тях – тиха, вътрешна, понякога с години.
Виждах го в работата си.
Чувах го в историите, които споделяха с мен по време на терапия.
И знам колко освобождаващо е, когато преживяването получи думи – когато вече не е мъгла, а разбираем процес.
Една от тези реакции е freeze (замръзване – автоматична реакция на нервната система при заплаха, при която тялото блокира, вцепенява се или се „изключва“, когато нито борба, нито бягство са възможни).
Това не е избор.
Не е слабост.
Не е липса на желание.
И със сигурност не е съгласие.
Това е интелигентност на оцеляването.
Когато няма къде да избягаш.
Когато няма как да се защитиш.
Когато „не“ изглежда опасно.
Тялото замръзва.
Понякога се вцепенява.
Понякога се отделяш от усещанията си.
Понякога преживяването става като сцена, която наблюдаваш отстрани.
Усмихваш се.
Кимаш.
Дори участваш.
Но отвътре има тишина.
В контекста на сексуализирана травма това състояние е изключително често.
И то не се случва само при открито насилие.
Случва се при натиск.
При манипулация.
При емоционално подчинение.
При фалшиво „съгласие“, дадено от страх.
Freeze не означава „исках“.
Freeze означава „не можех“.
Много жени казват: „Но аз не се съпротивлявах.“
И точно тук започва срамът.
Обществото ни учи, че ако не си се борила, значи си участвала.
Ако не си извикала, значи си била съгласна.
Но нервната система не работи по морални правила.
Тя работи по биологични.
Когато заплахата е по-голяма от ресурсите ти, тялото избира замръзване.
То намалява усещането.
Прекъсва връзката със сензорното преживяване.
Блокира гласа.
Това е защита.
И често тя остава активна дълго след самото събитие.
В секса.
В интимността.
В моменти, които би искала да са свързващи, но тялото ти остава далечно.
Умът казва „всичко е наред“, но тазът е стегнат.
Дишането плитко.
Усещането притъпено.
Тогава започва вътрешното самообвинение.
А често и външното.
Че си студена.
Че не желаеш достатъчно.
Че „нещо не ти е наред“.
Истината е различна.
Freeze е замръзналото „Не“, което не е било чуто.
Свещено „Не“, останало под кожата.
Изцелението не започва с техника.
Не е терапия.
Не започва с натиск.
Не започва с „трябва да искаш повече“.
Започва с уважение.
С това да признаеш, че тялото ти е направило най-доброто, което е могло.
Че неподвижността ти е била защита.
Че мълчанието ти е било форма на оцеляване.
Когато спреш да воюваш със замръзването, то започва бавно да се размеква.
Защото freeze не се лекува с усилие.
Лекува се с регулация – възстановяване на усещането за вътрешна безопасност в нервната система.
Истинското „Да“ не се ражда в отричането на „Не“.
Ражда се, когато „Не“-то бъде чуто.
Когато тялото разбере, че вече има пространство.
Че вече има избор.
Това публично пространство тук е входът.
В Premium блогът разговорът става много по-дълбок.
Там разглеждам как freeze се проявява в сексуалността и интимността, как се различава замръзване от съгласие, и как постепенно се възстановява връзката с тялото след сексуализирана травма.
Работим по 12 месечни теми, които надграждат една върху друга.
Всяка тема разглежда определен пласт – от срама и различните динамики в отношенията, до регулацията на нервната система и телесното „размразяване“.
Това не е терапия.
Това е изследователско и образователно пространство.
Към него има и затворен Telegram канал само за жените в Premium – тихо пространство за по-дълбоки телесни насоки и по-интимни теми, които не принадлежат на публичността.
Повече информация за Premium и материалите там можеш да намериш тук, в моя сайт.
В Premium слизаме още едно ниво навътре.
Там тялото започва не просто да разпознава.
А да разбира.
Ако усещаш, че това е твоят ритъм – добре си дошла.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – The Embodied Pleasure Healing Method