Кога докосването става травматично – дори когато е „добронамерено“

Понякога тялото реагира по начин, който обърква дори самите нас.

Напрежение. Замръзване. Отдръпване. Изключване.

И това може да се случи в ситуации, които на пръв поглед изглеждат грижовни, интимни или терапевтични.

Тогава често се появява въпросът:
„Какво не ми е наред?“

Но в повечето случаи проблемът не е в теб.

По-вероятно е тялото ти просто да помни.


Травмата не е само спомен – тя е телесна настройка

Когато говорим за травма, много хора си представят минало събитие.

Но в соматичната психология травмата се разглежда и като настройка на нервната система – начин, по който тялото се е научило да разпознава заплаха.

Тази настройка може да се активира дори когато настоящата ситуация изглежда безопасна.

Понякога едно докосване съвпада с телесни елементи от миналото – позиция, темпо, липса на избор или усещане за очакване.

И тялото реагира, преди умът да има време да обясни защо.


Когато тялото се чувства без избор

Една от най-честите причини докосването да стане травматично е липсата на усещане за контрол.

Това може да се случи например в ситуации, в които лежиш неподвижно, а другият човек те докосва – по време на масаж, терапевтична работа или интимност.

Отвън всичко изглежда спокойно.

Но вътре може да се появи freeze (замръзване – защитна реакция на нервната система, при която тялото блокира движение и изразяване).

Тялото може да регистрира:

„Не мога да се движа.
Не мога да кажа не.
Трябва да издържа.“

Това усещане често има корени в преживявания, в които изборът не е бил възможен.


Когато вниманието е върху резултата, а не върху човека

Друг механизъм, който може да активира телесна защита, е натискът за резултат.

Понякога някой иска да помогне.
Да отпусне тялото.
Да предизвика удоволствие.
Да „направи нещо добро“.

Но когато фокусът е върху това нещо да се случи, в тялото може да се появи напрежение.

„Трябва ли да реагирам правилно?“
„Трябва ли да почувствам нещо?“
„Очаква ли се от мен да се отпусна?“

В този момент човекът може да започне да се преживява като обект на очакване, а не като субект на собственото си преживяване.

Това е динамика, която много хора с история на сексуализирана травма разпознават дълбоко в тялото си.


Когато близостта идва твърде бързо

Понякога проблемът не е в самото докосване, а в темпото.

Прегръдка без питане.
Навлизане в лично пространство без покана.
Интимност, за която тялото още не е готово.

Умът може да каже:
„Няма проблем.“

Но тялото реагира по различен начин.

Може да се появи напрежение.
Или замръзване.
Понякога дори отвращение.

Това се случва, когато нервната система разпознае pattern recognition (разпознаване на модел – автоматично сравняване на настоящата ситуация с минали преживявания).

И нещо в настоящето започва да прилича на нещо от миналото.


Понякога ретравматизацията няма лош умисъл

Един от най-трудните аспекти на тази тема е, че ретравматизацията (повторно активиране на травматична реакция) често не идва от злонамерено действие.

Понякога тя се случва чрез контекст.

Поза.
Темпо.
Тон на гласа.
Липса на питане.
Усещане за мълчаливо очакване.

Травмата рядко се повтаря чрез думи.

По-често се връща чрез телесната памет.

И човекът отсреща може да не разбере какво се случва – ако не знае как работи нервната система.


Когато докосването започне да се усеща различно

Интересното е, че когато има истинско съгласуване, много от тези реакции започват постепенно да се променят.

Когато темпото следва човека.
Когато изборът е реален.
Когато „не“ е възможно във всеки момент.

Тогава нещо в телесната памет започва да се разплита.

Тялото постепенно започва да различава миналото от настоящето.

И близостта може да се преживява по нов начин.


Това е само един от пластовете на темата за травматичното докосване и телесната памет.

В по-дълбокото Premium пространство на моя сайт разглеждам тези процеси много по-подробно – през нервната система, соматичната психосексуалност и динамиките на интимност, които рядко се обсъждат публично.

Там разговорът не спира до теорията.

Той влиза още по-навътре в телесния опит.

Повече за Premium блога можеш да прочетеш тук, в моя сайт.

Ако това е твоят ритъм и ако си жена, която е уморена от клишета, празни обещания и маркетингови трикове, а търси дълбочина, знания и уважение към собственото си темпо – добре си дошла.

Това пространство е създадено за самостоятелна вътрешна работа, без натиск, без очаквания и без нужда да „постигаш“ нещо.

В Premium можеш да четеш, изследваш и да се връщаш към себе си – спокойно, внимателно и по начина, по който твоето тяло е готово.

С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – The Embodied Pleasure Healing Method