Когато започнеш да усещаш неговото желание повече от своето
Как присъствието на желанието на другия може тихо да промени контакта със собственото ни тяло
Тема на месеца: Контакт и близост
Как тялото допуска другия, без да се губи.
Прекрасна моя,
в първите два материала за септември говорихме за близостта като пространство между две тела.
За способността да останеш свързана със себе си, когато другият е близо.
За правото на тялото да се приближава, да се отдалечава, да променя ритъма, да поиска повече контакт или малко повече пространство.
Днес искам да отидем още една стъпка навътре.
Към нещо много по-тихо.
Защото понякога другият дори не е необходимо да прекрачи границата ни.
Не е необходимо да настоява.
Не е необходимо да ни притиска.
Понякога е достатъчно просто да усетим, че той ни желае.
И нещо в начина, по който усещаме собственото си тяло, започва да се променя.
Не защото непременно не го желаем.
А защото вниманието ни постепенно може да се премести от:
„Какво усещам аз?“
към:
„Какво усеща той към мен?“
И тази разлика е много по-голяма, отколкото изглежда.
Да бъдеш желана също е телесно преживяване
Погледът.
Начинът, по който някой се приближава.
Промяната в гласа.
Ръката, която остава малко по-дълго върху тялото.
Усещането, че другият очаква продължение.
Всичко това е информация, която тялото регистрира.
И понякога още преди да сме се запитали какво искаме ние, вече сме започнали да усещаме неговото желание.
За някои жени това може да бъде приятно.
Да събуди възбуда.
Да усили собственото желание.
Да създаде усещане за свързаност, жизненост, привлекателност.
И това е част от човешката сексуалност.
Желанието не винаги възниква изолирано вътре в нас. То може да бъде откликващо – да се появява и развива в контекста на контакт, близост, докосване, еротично внимание и усещане за взаимност.
Но има една важна разлика.
Едно е желанието на другия да събуди нещо в твоето тяло.
Съвсем друго е желанието на другия постепенно да замести необходимостта да усещаш какво се случва в твоето.
И точно тази граница понякога е почти невидима.
Когато вниманието напусне тялото
Представи си интимен момент.
Някой те гледа с желание.
Приближава се.
Докосването е приятно.
Може би и ти си го искала.
Но постепенно започваш да забелязваш не толкова собственото си преживяване, колкото неговото.
Дали му е приятно.
Дали го възбуждаш.
Дали изглеждаш достатъчно желана.
Дали реагираш „правилно“.
Дали ще остане доволен.
Дали не очаква повече.
И в един момент можеш да знаеш много за това как преживява ситуацията той, но все по-малко за това как я преживяваш ти.
Тялото продължава да участва.
Но вниманието вече е другаде.
Това е един от фините начини, по които можем да започнем да губим контакт със собственото си сексуално преживяване, без изобщо да осъзнаваме, че се случва.
Не защото не сме присъствали физически.
А защото постепенно сме започнали да наблюдаваме себе си през другия.
Да бъдеш видяна и да започнеш да се наблюдаваш са различни неща
Има голяма разлика между:
„Усещам, че ме желае.“
и
„Започвам да преживявам себе си през това как изглеждам в неговите очи.“
В първото има контакт.
Във второто вниманието може постепенно да се отдалечи от вътрешното преживяване.
Вместо да усещаш тялото отвътре, започваш да го виждаш отвън.
Как изглежда.
Как се движи.
Как реагира.
Какво впечатление създава.
И тогава сексуалността лесно може да се превърне от преживяване в представяне на себе си.
Това невинаги изглежда като преструвка.
Може да бъде много по-фино.
Да усилиш реакция.
Да продължиш движение, защото усещаш, че на другия му харесва.
Да останеш в определена позиция малко по-дълго.
Да издадеш звук, преди тялото естествено да го е поискало.
Да започнеш да следваш неговата възбуда повече от собственото си усещане.
Нито едно от тези неща само по себе си не означава, че нещо е „грешно“.
В сексуалния контакт ние естествено се влияем един от друг.
Въпросът е друг:
Докато усещаш другия, можеш ли все още да усещаш себе си?
Собственото желание понякога е по-тихо
Желанието на другия може да бъде много видимо.
Погледът му.
Докосването.
Ерекцията.
Начинът, по който тялото му се приближава.
Думите.
Дишането.
Нашето собствено желание невинаги идва с такава яснота.
Понякога то е само леко движение към другия.
Топлина.
Любопитство.
Желание да останем още малко.
Усещане за приятно очакване.
Понякога е бавно.
Понякога се появява след контакт.
Понякога се усилва и после намалява.
Понякога изобщо не стига до силна възбуда.
И когато срещу този по-тих вътрешен сигнал стои много ясно желание от другия, лесно можем да започнем да следваме по-силния сигнал.
Не защото сме избрали съзнателно.
А защото той е по-лесен за разчитане.
Тук се появява един много важен въпрос в соматичната психосексуалност:
Мога ли да различа желанието, което се появява в моето тяло, от желанието, което усещам насочено към него?
Двете могат да съществуват едновременно.
Но не са едно и също.
Откликващото желание не означава автоматично съгласие
Това разграничение е особено важно.
Защото понякога идеята за откликващото сексуално желание се разбира прекалено опростено:
„Може да не искаш в началото, но после ще ти се прииска.“
Не.
Откликващото желание не означава, че трябва да започнеш сексуален контакт, за да провериш дали тялото ти евентуално ще го поиска.
Не означава и че реакцията на тялото е задължение за продължение.
То описва възможността желанието да се появи в подходящ контекст, а не задължението то да се появи.
Тялото може да откликне.
Може и да не откликне.
Може да започне да се възбужда и след това да изгуби интерес.
Може да изпитва приятни усещания и въпреки това да не иска повече близост.
Телесната реакция, желанието, удоволствието и изборът са свързани, но не са взаимозаменяеми.
И колкото по-добре започваме да различаваме тези пластове, толкова по-малко е необходимо сексуалността ни да се движи по инерция.
Понякога удоволствието също може да стане ориентирано към другия
Това е една от темите, за които говорим твърде малко.
Можем да изпитваме удоволствие от собственото си тяло.
Но можем да изпитваме удоволствие и от това, че другият изпитва удоволствие от нас.
От това, че сме желани.
Че предизвикваме реакция.
Че можем да дадем удоволствие.
Че сме способни да възбудим някого.
И в това няма нищо проблематично.
То може да бъде прекрасна част от взаимността.
Но ако това стане основният начин, по който разпознаваме собственото си сексуално преживяване, може постепенно да започнем да се нуждаем от реакцията на другия, за да разберем дали на нас ни е добре.
Тогава въпросът:
„Приятно ли ми е?“
може неусетно да бъде заменен от:
„Приятно ли му е с мен?“
А това са две напълно различни телесни позиции.
В едната другият участва в удоволствието ти.
В другата неговото удоволствие започва да организира твоето преживяване.
Близостта не изисква да спрем да усещаме другия
Целта не е да се затворим в себе си.
Не е да престанем да се интересуваме от удоволствието на партньора.
Не е да превърнем интимността в две отделни тела, които се занимават единствено със собствените си усещания.
Това също не би било близост.
Интимността е взаимност.
Ние се усещаме.
Влияем си.
Отговаряме си.
Променяме ритъма един спрямо друг.
Понякога удоволствието на единия усилва удоволствието на другия.
Но зрелият контакт оставя място за още нещо:
докато усещам теб, да не изгубя достъпа до себе си.
Това е същата нишка, която следваме през целия септември.
Не да избираме между себе си и другия.
А постепенно да изграждаме способността да бъдем и с другия, и със себе си.
Мека покана
Този път няма да те каня да променяш нищо в интимния си контакт.
Само да забележиш.
Следващия път, когато усетиш, че някой те гледа с желание, докосва те или между вас се появи еротично напрежение, обърни за няколко секунди внимание към един много прост въпрос:
„Как разбирам, че аз го желая?“
Не как разбираш, че той желае теб.
Това вероятно ще бъде по-лесно.
А как собственото ти тяло ти показва своето желание.
Може би чрез движение към него.
Чрез топлина.
Чрез любопитство.
Чрез желание за още допир.
Чрез отпускане.
Чрез възбуда.
Или може би в този момент не откриваш нищо от това.
Не е необходимо да създаваш усещане, което го няма.
Не е необходимо и да решаваш какво означава.
Само остани за няколко секунди с въпроса:
„Къде съм аз в това преживяване?“
Защото понякога възстановяването на собствената сексуалност не започва с повече желание.
Започва с нещо много по-фино:
да можем отново да различим кое усещане идва от нашето тяло и кое преживяваме чрез желанието на другия.
И тогава близостта постепенно престава да бъде място, в което трябва да избираме между себе си и другия.
Тя може да стане пространство, в което има място и за двама ни.
Без единият да изчезва в преживяването на другия.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method