Пауза и интеграция
Понякога най-важната част от процеса е пространството, което му позволяваме да има
Тема на месеца:
Пауза и интеграция
Месец без нови теми.
Прекрасна моя,
През последните месеци извървяхме дълъг път заедно.
Говорихме за безопасността.
За границите.
За срама.
За удоволствието.
За гласа.
За челюстта.
За таза.
За мекотата.
За избора.
За близостта със самите нас.
И сега е време за нещо, което на пръв поглед изглежда много просто.
Да спрем.
Не защото няма какво повече да бъде научено.
Не защото процесът е приключил.
Не защото няма накъде да продължим.
А защото тялото има нужда от време.
И защото именно в това време много често се случват най-дълбоките промени.
Живеем в свят, който непрекъснато ни подтиква да вървим напред.
Да научим още нещо.
Да прочетем още нещо.
Да постигнем още нещо.
Да поправим още нещо.
Но тялото невинаги следва същата логика.
То не учи единствено чрез натрупване.
То учи и чрез време.
Чрез повторение.
Чрез преживяване.
Чрез тишина.
Чрез пауза.
Понякога една идея има нужда от седмици, месеци или дори години, за да намери своето място в нас.
Понякога едно изречение остава в съзнанието ни дълго време, преди да започнем истински да разбираме неговия смисъл.
Понякога едно преживяване продължава да работи в нас дълго след като е приключило.
И всичко това е напълно нормално.
Затова този месец няма да получиш нова тема.
Няма да има нов цикъл.
Няма да има нова посока.
Вместо това бих искала да ти дам нещо много по-ценно.
Пространство.
А какво ще направиш с него, зависи изцяло от теб.
Можеш да се върнеш към по-стар материал.
Можеш отново да прочетеш нещо, което те е докоснало.
Можеш да направиш някоя от практиките.
Можеш да повториш някоя от програмите.
А можеш и просто да не правиш нищо.
Да останеш насаме със себе си.
Да наблюдаваш.
Да си почиваш.
Да живееш.
И да се довериш на тялото си, че то знае какво да прави.
Защото често то знае много повече, отколкото си мислим.
Искам да не забравяш и още нещо.
Бъди нежна със себе си.
Не само когато ти е трудно.
Не само когато си уморена.
Не само когато имаш нужда от подкрепа.
А всеки ден.
Дори за няколко минути.
Дай си почивка.
Излез на слънце.
Прегърни човек, когото обичаш.
Прегърни себе си.
Купи си цветя.
Разходи се бавно.
Изпий любимата си напитка.
Позволи си да бъдеш там, където си.
Без да бързаш.
Без да се обвиняваш.
Без да очакваш от себе си повече, отколкото можеш да дадеш в този момент.
А през септември ще продължим заедно с втората половина на нашата соматично-психосексуална година.
Предстоят ни още много важни теми.
Ще говорим за близостта.
За замръзването.
За гнева.
За жизнената сила.
За интеграцията.
За дома в самите нас.
И преди да завърша този текст, бих искала да ти кажа още нещо.
Възползвай се от времето, което имаш тук.
Прочети материалите, към които все се каниш да се върнеш.
Направи практиките, за които не ти е останало време.
Позволи си да вземеш всичко, което това пространство може да ти даде.
Защото през декември Premium ще затвори своите врати, а аз ще посветя времето и енергията си изцяло на научната си работа.
Част от нея четеш тук.
И само тук.
И това прави нашето пространство още по-специално.
Иска ми се през август да си подариш нещо много ценно.
Не още знания.
Не още усилия.
А повече доверие.
Повече мекота.
Повече живот.
И повече време, в което просто да бъдеш.
Пожелавам ти август, изпълнен с тишина, която успокоява, с преживявания, които остават, и с онези тихи мигове, в които постепенно започваме да усещаме себе си по нов начин.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method