Удоволствието и капацитетът да останеш в тялото
Защо понякога тялото прекъсва точно когато започва да усеща повече
Прекрасна моя,
В първия материал говорихме за удоволствието като състояние на регулация.
Не като преследване на интензивност,
а като момент, в който нервната система започва да усеща повече безопасност.
Но тук има още един много важен пласт.
Защото не е достатъчно тялото да достигне до приятно усещане.
Въпросът е:
Може ли да остане в него?
Това е едно от най-дълбоките измерения на соматичната психосексуалност.
Защото много хора могат да достигнат до удоволствие за секунди.
Но не могат да останат вътре в него достатъчно дълго,
за да започне тялото реално да го интегрира.
И това често изглежда много по-фино, отколкото хората си представят.
Понякога не прекъсваме удоволствието съзнателно.
Тялото просто започва да:
се разсейва
ускорява
стяга челюстта
излиза в мислене
губи присъствие
или преминава в прекомерна стимулация
И много хора вярват, че това означава липса на желание.
Но понякога истината е друга.
Понякога тялото просто достига границата на своя капацитет за усещане.
Защото удоволствието не активира само приятно преживяване.
То активира отвореност.
А отвореността означава:
по-малко контрол
повече усещане
повече телесна видимост
повече вътрешно присъствие
И ако нервната система е живяла дълго време в защита,
това състояние може да стане прекалено интензивно.
Дори когато е приятно.
Това е много важно да се разбере.
Защото в соматичната психосексуалност удоволствието не се измерва само по сила.
А и по:
капацитет за оставане.
Колко дълго тялото може да остане отворено,
без да премине в защита.
Колко може да усеща,
без да започне да се стяга отвътре.
Колко може да остане присъстващо,
без да започне да се контролира.
И точно тук много хора започват да виждат нещо ново.
Че понякога най-дълбоката интимност не е в интензивността.
А в способността нервната система постепенно да разширява своята поносимост към удоволствие.
Това променя начина, по който гледаме на сексуалността.
Защото тогава фокусът вече не е:
„Как да усещам повече?“
А:
„Как да остана свързана със себе си, докато усещам?“
И това е напълно различен процес.
По-бавен.
По-дълбок.
По-въплътен.
Тук удоволствието престава да бъде просто реакция на стимулация.
И започва да се превръща в нервносистемно учене.
Тялото започва да разбира, че:
може да омеква, без да губи себе си
може да усеща, без да се стяга срещу усещането
може да остане отворено, без това да означава опасност
И това невинаги изглежда драматично.
Понякога изглежда като:
да не бързаш веднага да приключиш интимността
да останеш още малко в допира
да не излизаш веднага в телефона, мисленето или дистанцията
да позволиш на дишането да остане бавно
да усетиш тялото си, вместо само стимулацията
Това е регулация през удоволствието.
Не бягство от тялото.
А постепенно връщане в него.
Но тук съществува и другата страна.
Понякога след интимност човек не се чувства свързан и регулиран.
А точно обратното.
Празен.
Откъснат.
Претоварен.
Емоционално далечен.
Или странно неспокоен без ясна причина.
И много хора не разбират защо се случва това.
Защото културно сме научени, че интимността автоматично трябва да носи близост и удовлетворение.
Но нервната система не работи толкова просто.
Когато тялото премине през силна стимулация без достатъчно регулация и безопасност,
понякога след това идва срив.
Прекъсване.
Изтощение.
Вътрешно отдръпване.
Особено ако по време на интимността човек е бил повече в изпълнение, напрежение, контрол или опит „да стигне“ до нещо.
Тогава тялото може да преживее не свързаност,
а претоварване.
И именно тук започва разликата между удоволствието като стимулация и удоволствието като регулация – защото когато интимността не е преживяна само като интензивност, а и като безопасност, присъствие и свързаност, някои хора след нея не се чувстват само физически и емоционално удовлетворени, а и по-регулирани отвътре.
По-меки.
По-спокойни.
По-свързани със себе си.
Защото когато удоволствието не е основано само на свръхстимулация,
то започва да работи по различен начин върху нервната система.
Не я претоварва.
А ѝ помага да се организира и успокои.
Мека покана
Тази седмица обърни внимание не само на това какво ти носи удоволствие.
А и на това:
Как се чувства тялото ти след него?
По-свързано?
По-меко?
По-спокойно?
Или:
по-напрегнато
по-празно
по-отдалечено от самото себе си
Не за да се оценяваш.
А за да започнеш да виждаш собствената си нервна система по нов начин.
С повече разбиране.
С повече телесна интелигентност.
С повече мекота.
Защото понякога лечението не започва в това да усещаш повече.
А в това тялото постепенно да започне да се чувства достатъчно безопасно,
за да остане в усещането.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method