Тазът не е стегнат без причина
Когато контролът се превръща в начин нервната система да пази живота
Тема на месеца:
Тазът и правото на мекота
Контрол срещу отпускане.
Прекрасна моя,
Когато хората говорят за таза, най-често говорят за мускули.
За упражнения.
За отпускане.
За разтягане.
За правилно дишане.
Но много по-рядко си задават един много по-важен въпрос.
Защо тялото изобщо е започнало да се стяга?
Защото нервната система не прави нищо случайно.
Особено когато става дума за защита.
Много жени живеят години наред с усещане за постоянна стегнатост в таза.
Понякога тя се проявява като болка.
Понякога като напрежение.
Понякога като липса на усещане.
Понякога като сексуален дискомфорт.
Понякога като усещането, че тазът никога не може да се отпусне истински.
И много често започват да търсят начин да „оправят“ таза.
Но тялото рядко има нужда да бъде поправено.
То има нужда първо да бъде разбрано.
Защото тазът не е просто анатомична област.
В соматичната психосексуалност той е една от зоните, в които нервната система най-често организира защитата си.
И ако тази защита е съществувала достатъчно дълго,
тя постепенно престава да се усеща като защита.
Започва да се усеща като самото тяло.
Като характера.
Като начина, по който „просто съм устроена“.
Но това не винаги е така.
Понякога това, което наричаме „моята природа“,
всъщност е много стара стратегия за оцеляване.
Именно тук започва една от най-големите заблуди.
Че отпускането е нещо, което можем просто да решим да направим.
Но истинското отпускане не е решение.
То е неврофизиологично следствие.
Нервната система се отпуска едва когато престане да усеща необходимост да се защитава.
И затова много жени се разочароват.
Отиват на масаж.
Правят упражнения.
Дишат.
Разтягат се.
И след няколко часа или дни напрежението отново се връща.
Не защото техниката е била грешна.
А защото защитата все още е необходима.
Докато причината остава,
тялото продължава да избира контрола.
И колкото повече се опитваме насила да отпуснем нещо, което нервната система преживява като необходимо,
толкова повече тя започва да се съпротивлява.
Защото за нея стегнатостта не е проблем.
Тя е решение.
Тук се появява още една много интересна връзка.
Между таза и челюстта.
Много жени никога не забелязват, че когато стягат едното,
често стягат и другото.
Когато челюстта се заключи,
тазът също често се организира в повече защита.
Когато тазът се свие,
дишането става по-плитко.
А когато дишането стане по-плитко,
цялото тяло започва да се подготвя за контрол.
Тялото не работи на отделни части.
То работи като една обща защитна система.
Именно затова в соматичната психосексуалност никога не разглеждаме таза изолиран.
Нито челюстта.
Нито дишането.
Нито сексуалността.
Всички те разговарят помежду си непрекъснато.
И когато една зона започне да се чувства по-безопасно,
много често това постепенно се отразява и на останалите.
Тук искам да те поканя да погледнеш на мекотата по един напълно различен начин.
Мекотата не е противоположност на силата.
Тя е противоположност на постоянната защита.
Защото човек може да бъде много силен,
без непрекъснато да бъде стегнат.
Може да има ясни граници,
без постоянно да бъде в контрол.
Може да бъде защитен,
без непрекъснато да се защитава.
И именно тук започва възстановяването.
Не когато се опитваш насила да отпуснеш таза.
А когато нервната система постепенно започне да разбира,
че вече не е необходимо да го държи толкова силно.
Мека покана
Тази седмица не се опитвай да отпускаш таза си.
Само наблюдавай.
В кои моменти през деня усещаш, че несъзнателно го стягаш?
Докато работиш?
Докато шофираш?
Докато разговаряш?
Докато бързаш?
Докато се тревожиш?
След това обърни внимание и на челюстта си.
Стегната ли е в същите моменти?
Задържаш ли дъха си?
Не променяй нищо.
Не се опитвай да се отпускаш.
Само започни да виждаш връзките.
Защото понякога най-дълбоката промяна започва не когато започнеш да се отпускаш в тялото си.
А когато за първи път разбереш защо толкова дълго е имало нужда да бъде стегнато.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method