Когато тялото се страхува да омекне
Защо отпускането понякога плаши повече от напрежението
Тема на месеца:
Тазът и правото на мекота
Контрол срещу отпускане.
Прекрасна моя,
В първия материал говорихме за това, че тазът не се стяга без причина.
Че много от напрежението, което носим, не е просто мускулен проблем.
А интелигентен начин, по който нервната система дълго време е опитвала да ни пази.
Но тук се появява един въпрос, който почти никога не се задава.
Какво се случва, когато това тяло започне да се отпуска?
Повечето хора предполагат, че отпускането винаги се преживява като облекчение.
Като лекота.
Като свобода.
Като спокойствие.
Но за част от телата това не е първото усещане.
Понякога първото усещане е тревога.
Не защото отпускането е опасно.
А защото е непознато.
След години, а понякога и десетилетия, прекарани в стягане, контрол и постоянна готовност,
мекотата вече не се преживява като безопасност.
Тя може да се усети като загуба на познатата опора.
Не защото напрежението е било приятно.
А защото е било познато.
И нервната система почти винаги избира познатото пред непознатото – дори когато познатото носи болка.
Именно тук много хора започват да се обвиняват.
„Явно не се отпускам достатъчно.“
„Явно правя практиката грешно.“
„Явно има нещо нередно в мен.“
Но понякога това, което преживяваш, всъщност е първата среща на нервната система с нещо, което отдавна не е усещала.
Тук вече можем да навлезем в нещо, което почти никой не обяснява.
След отпускане понякога се появяват:
желание да се стегнеш отново
плач без ясна причина
чувство за уязвимост
неспокойствие
желание да прекъснеш практика
внезапно стягане на челюстта
свиване в таза
И това е мястото, където искам да те предупредя за нещо много важно.
Това невинаги означава, че нещо се е объркало.
Понякога означава точно обратното.
Че нервната система за първи път е напуснала състояние, което дълго време е приемала за единствено възможно.
Именно тук започва връзката със сексуалността.
Защото сексуалността не се случва само в таза.
Тя се случва в цялата нервна система.
И ако нервната система свързва отпускането с несигурност,
тя постепенно започва да ограничава и способността да преживява удоволствие.
Не защото жената не желае.
Не защото тялото е „счупено“.
А защото всяко по-дълбоко отпускане започва да се преживява като твърде голям риск.
Това често остава невидимо.
Отвън жената може да изглежда спокойна.
Да присъства.
Да участва.
Но отвътре тялото непрекъснато следи.
Контролира.
Проверява.
Оценява.
Достатъчно безопасно ли е?
Мога ли да се отпусна още?
Мога ли да остана тук?
Именно затова понякога удоволствието изглежда кратко.
Повърхностно.
Трудно за задържане.
Не защото липсва способност за удоволствие.
А защото липсва достатъчно капацитет то да бъде понесено.
Това е една от големите разлики между стимулацията и удоволствието.
Стимулацията може да се случи и когато тялото е силно защитено.
Но дълбокото удоволствие изисква постепенно увеличаване на способността да останеш мек, присъстващ и свързан със себе си.
Именно затова лечението през удоволствие никога не означава повече стимулация.
Не означава повече техники.
Не означава да се насилваш да се отпускаш.
То означава постепенно да разширяваш капацитета на нервната си система да остане в мекота, без да усеща, че губи безопасността си.
Тук тазът започва да се променя по един много различен начин.
Не защото някой го е накарал да се отпусне.
А защото вече няма нужда да бъде толкова стегнат.
И това е огромна разлика.
Защото едното е контрол.
Другото е доверие.
И именно доверието постепенно позволява на тялото да започне да организира себе си по нов начин.
Не чрез защита.
А чрез усещане за достатъчна безопасност.
Мекотата не е отсъствие на сила.
Тя е знак, че нервната система постепенно започва да открива нов начин да бъде в света.
Мека покана
Тази седмица не наблюдавай само кога тазът ти се стяга.
Обърни внимание и на моментите, в които за кратко започва да омеква.
Може би когато си на слънце.
Когато се смееш.
Когато си сама.
Когато слушаш музика.
Когато някой те прегърне по начин, който не изисква нищо от теб.
И когато усетиш дори най-малката мекота, не бързай да я анализираш.
Не се питай дали е достатъчна.
Не се опитвай да я задържиш.
Само остани с нея още няколко мига.
Защото именно така нервната система започва да учи, че отпускането не винаги води до опасност.
Понякога то води до нещо съвсем различно.
До усещането, че можеш да останеш в тялото си, без непрекъснато да се защитаваш.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method