Когато гласът и сексуалността спрат да си говорят
Защо прекъсването в гърлото често се появява и в интимността
Тема на месеца:
Глас, челюст и право на израз
Където „не“ не е могло да бъде казано.
Прекрасна моя,
В първия материал говорихме за това как нервната система понякога преживява изразяването като риск.
Как челюстта се стяга.
Как дишането се задържа.
Как думите остават неизказани.
Но тук има още един пласт.
Много по-дълбок.
Защото гласът и сексуалността не са две отделни системи.
Те са част от един и същ вътрешен процес.
Процесът на изразяване.
На избор.
На граници.
На позволение.
И когато този процес е прекъснат в една област от живота, много често започва да се появява и в друга.
Тялото рядко разделя сексуалността от останалата част от преживяването на себе си.
То не казва:
„Тук ще мълча.“
„Но в интимността ще бъда напълно свободна.“
Много по-често се случва обратното.
Ако нервната система не се чувства достатъчно безопасно да изразява истината си извън спалнята,
тя често не се чувства достатъчно безопасно да я изразява и вътре в нея.
Това не означава, че жената няма сексуален живот.
Не означава, че няма желание.
Не означава, че няма интимност.
Означава нещо много по-фино.
Че сексуалността постепенно започва да се случва през адаптация.
Вместо през изразяване.
И това може да изглежда по много различни начини.
Например:
да кажеш „да“, когато вътре има колебание
да продължиш, когато тялото иска пауза
да не поискаш това, което всъщност ти е нужно
да се фокусираш върху преживяването на другия повече, отколкото върху собственото си
да останеш тиха там, където би искала да бъдеш чута
Много жени дори не осъзнават колко често това се случва.
Защото адаптацията започва да изглежда нормална.
Позната.
Безопасна.
Но тялото плаща цена за това.
Защото сексуалността не е само въпрос на възбуда.
Тя е въпрос и на израз.
На избор.
На способност да останеш свързана със себе си, докато си свързана с друг човек.
И когато тази връзка със себе си започне да отслабва,
сексуалността често започва да губи нещо много важно.
Не удоволствието.
А автентичността.
Отвън всичко може да изглежда наред.
Но отвътре човек постепенно започва да се отдалечава от собственото си усещане.
Именно тук соматичната психосексуалност предлага различна перспектива.
Защото въпросът не е само:
„Какво се случва в сексуалността?“
А:
„Имам ли достъп до собствения си израз, докато съм в интимност?“
Мога ли да кажа:
„По-бавно.“
„Спри.“
„Не така.“
„Да, това ми харесва.“
„Не, това не ми е комфортно.“
„Имам нужда от нещо различно.“
Тези изречения изглеждат прости.
Но за много нервни системи те са огромен акт на вътрешна безопасност.
Защото всяко от тях носи риск.
Риск да не бъдеш разбрана.
Риск да не бъдеш одобрена.
Риск да разочароваш.
Риск да бъдеш видяна.
И точно тук се появява връзката между челюстта, гърлото и сексуалността.
Понякога стегнатата челюст не е просто стегната челюст.
Понякога тя е история.
На задържан глас.
На прекъснат избор.
На адаптация, която е продължила толкова дълго, че е започнала да изглежда като личностна черта.
Но не е.
Тя е научена стратегия за оцеляване.
И добрата новина е, че всичко научено може постепенно да бъде научено по нов начин.
Не чрез натиск.
Не чрез насилване.
А чрез изграждане на достатъчно безопасност, за да започне изразът отново да се появява.
Първо като усещане.
После като импулс.
После като глас.
Мека покана
Тази седмица не наблюдавай само какво казваш.
Наблюдавай какво не казваш.
Не за да се критикуваш.
А за да започнеш да виждаш себе си по-ясно.
Обърни внимание:
Кога усещаш импулс да кажеш нещо и го спираш?
Кога знаеш какво искаш, но не го изразяваш?
Кога усещаш несъгласие, но го омекотяваш?
Кога избираш адаптацията пред автентичността?
Не е нужно да променяш нищо веднага.
Само забелязвай.
Защото понякога възстановяването на гласа не започва с говорене.
А с разпознаване на всички места, на които си спряла да се чуваш сама.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method