Когато удоволствието няма глас
Защо много жени губят достъп до собствената си сексуалност много преди да загубят желание
Тема на месеца:
Глас, челюст и право на израз
Където „не“ не е могло да бъде казано.
Прекрасна моя,
Често, когато една жена започне да усеща трудности в сексуалността си, вниманието се насочва към желанието.
Има ли го?
Няма ли го?
Намаляло ли е?
Изчезнало ли е?
Но понякога това не е мястото, откъдето започва промяната.
Понякога много преди да изчезне желанието, започва да изчезва нещо друго.
Изразът.
Способността да кажеш какво чувстваш.
Какво искаш.
Какво не искаш.
Какво ти носи удоволствие.
Какво не ти носи.
Защото сексуалността не се случва само в таза.
Тя се случва в цялото тяло.
И когато гласът постепенно започне да изчезва от интимността,
често започва да изчезва и достъпът до собственото преживяване.
Много жени могат да разкажат подробно какво харесва партньорът им.
От какво има нужда.
Какво му носи удоволствие.
Какво го възбужда.
Но когато вниманието се обърне към тях самите,
настъпва тишина.
Не защото няма отговор.
А защото никой никога не е създал достатъчно пространство този отговор да се появи.
Това е един от най-малко обсъжданите пластове на женската сексуалност.
Че много жени не губят връзка със сексуалността си изведнъж.
Те постепенно губят връзка със собствения си израз вътре в нея.
И тогава започват да се случват странни неща.
Жената присъства.
Но не напълно.
Участва.
Но не напълно.
Усеща.
Но не напълно.
Тялото е там.
Но част от вниманието остава извън него.
Следи.
Наблюдава.
Анализира.
Проверява.
Оценява.
И това има цена.
Защото удоволствието изисква присъствие.
А присъствието изисква достатъчно безопасност.
Именно тук челюстта отново влиза в историята.
Защото много често жените не осъзнават колко силно контролират себе си по време на интимност.
Стягат челюстта.
Задържат звуци.
Потискат движения.
Спират импулси.
Омекотяват реакциите си.
Сякаш постоянно се опитват да бъдат „добри“ и „удобни“ дори в най-интимните си моменти.
Но всяко задържане има цена.
Защото тялото трудно може едновременно да се контролира и да се отваря.
Трудно може едновременно да се пази и да се отпуска.
Трудно може едновременно да се наблюдава отвън и да се преживява отвътре.
И затова понякога въпросът не е:
„Защо не изпитвам достатъчно удоволствие?“
А:
„До каква степен си позволявам наистина да бъда в това преживяване?“
Това е съвсем различен въпрос.
И често води до съвсем различни отговори.
Защото когато нервната система започне да усеща повече безопасност,
гласът постепенно започва да се връща.
Първо като въздишка.
После като звук.
После като дума.
После като граница.
После като желание.
И много често именно тогава сексуалността започва да се променя.
Не защото техниките са различни.
А защото жената вече присъства по различен начин вътре в собственото си преживяване.
Понякога най-дълбоката промяна в сексуалността не започва в таза.
А в момента, в който една жена отново започне да си позволява да има глас.
Мека покана
Следващия път, когато останеш сама със себе си или в момент на интимност, обърни внимание на един много прост въпрос:
Какво бих искала да изразя точно сега, ако нямаше нужда да се съобразявам с никого?
Не отговаряй веднага.
Не търси правилен отговор.
Просто остани с въпроса.
Може да се появи дума.
Може да се появи желание.
Може да се появи граница.
Може да не се появи нищо.
И това също е информация.
Защото понякога възстановяването на гласа започва много преди думите.
Започва в момента, в който си позволиш да чуеш себе си.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method