Животът отвъд възстановяването: когато вече не е необходимо всичко да бъде работа върху себе си
За психосексуалната свобода, удоволствието и правото да живеем, без непрекъснато да се поправяме
Тема на месеца: „Интеграция и въплъщение“
Заключителен материал от годишната тематична програма в Premium пространството
Прекрасна моя,
Представи си една обикновена зимна вечер.
Навън е студено. Улиците са осветени, хората бързат към домовете си, а от някой прозорец се вижда украсена коледна елха.
Една жена се прибира след дълъг ден.
Приготвя си вечеря, пуска музика, която харесва, и сяда до прозореца.
Не прави нищо особено.
Не изпълнява практика за телесна осъзнатост.
Не анализира емоциите си.
Не се опитва да разбере дали е достатъчно свързана със себе си.
Просто се наслаждава на вечерта.
И в този момент не ѝ е необходимо да бъде по-добра версия на себе си.
Не ѝ е необходимо да се променя.
Нито да доказва, че е преодоляла нещо.
Тя просто живее.
Искам да започнем с тази картина, защото през последната година говорихме много за разбирането, възстановяването и промяната.
Но днес искам да поставя един въпрос, който рядко получава достатъчно внимание.
Какво се случва, когато самото възстановяване започне да заема толкова голямо място в живота ни, че забравим за какво всъщност искаме да се възстановим?
Това не е въпрос само за жените, преживели травма.
Той е важен и за всяка жена, която дълго е живяла с усещането, че трябва непрекъснато да подобрява себе си.
Да бъде по-осъзната.
По-уверена.
По-свободна.
По-свързана с тялото си.
По-добра в отношенията.
По-удовлетворена от сексуалността си.
Всички тези стремежи могат да имат значение.
Но има момент, в който си струва да се запитаме:
Дали знанието ми помага да живея по-свободно, или постепенно се е превърнало в още един набор от изисквания към мен?
Именно с този въпрос искам да завършим нашата година.
1. Когато възстановяването се превърне в идентичност
Когато човек преминава през труден период, е естествено да търси обяснения.
Да чете.
Да разговаря.
Да се интересува от психологическите и телесните процеси, които могат да имат отношение към преживяването му.
Понякога това знание носи огромно облекчение.
Особено когато помага да разберем, че определени реакции не са толкова необичайни, колкото сме предполагали.
Но с времето може да се появи и нещо друго.
Човек започва да описва себе си предимно през трудностите, които е преживял.
„Аз съм човек с травма.“
„Аз съм жена, която има проблем с близостта.“
„Аз съм човек, който не може да се отпусне.“
„Моето тяло винаги реагира така.“
Тези описания могат да отразяват реални преживявания.
Но понякога започват да изглеждат като постоянни определения за това кои сме.
В психологията понятието идентичност се отнася до начина, по който разбираме и описваме себе си – включително личната си история, ценностите, отношенията и представата за собствените си възможности.
Преживяната травма или продължителното страдание могат да станат значима част от тази история.
Но не е необходимо да бъдат цялата история.
Една жена може да е преживяла сексуализирано насилие и едновременно с това да бъде любопитна, творческа, амбициозна, забавна, чувствена или просто човек, който обича да пътува и да прекарва време с приятелите си.
Тези части от нея не са по-малко истински.
Преживяното може да бъде важна част от личната ни история, без да определя всички възможности на бъдещето ни.
Това не означава, че трябва да престанем да говорим за травмата.
Нито че трябва да се дистанцираме от преживяванията си, преди да сме готови.
Означава само, че можем да си позволим по-широка представа за себе си.
Представа, в която има място и за нещата, които не са свързани със страданието.
2. Защо не е необходимо да бъдем напълно възстановени, за да живеем пълноценно?
Една от най-устойчивите представи за психологическото възстановяване е, че то има ясно определена крайна точка.
Че един ден ще бъдем напълно спокойни.
Че трудните спомени повече няма да ни влияят.
Че няма да изпитваме страх в интимността.
Че ще можем да изразяваме всяко желание и всяка граница без колебание.
За някои хора определени симптоми действително намаляват значително или изчезват след подходящо лечение.
При други трудностите могат да продължат по-дълго, да се променят или да се появяват отново в определени обстоятелства.
Няма един универсален модел.
Но тук искам да направя важно разграничение.
Намаляването на симптомите и подобряването на качеството на живот са свързани, но не са напълно еднакви цели.
Качеството на живот включва не само отсъствието на страдание.
То включва отношенията ни.
Възможността да участваме в значими за нас дейности.
Физическото и психичното ни здраве.
Усещането за смисъл.
Удовлетворението от ежедневието.
И свободата да правим избори в рамките на реалните си възможности.
Например жена, която е преживяла сексуализирана травма, може все още да изпитва затруднения в определени интимни ситуации.
Но същевременно да има удовлетворяващи приятелства.
Да изпитва удоволствие от работата си.
Да развива нови интереси.
Да създава отношения, в които се чувства уважавана.
И постепенно да изгражда сексуален живот, съобразен с нейните желания и граници.
Това не означава, че затрудненията ѝ са незначителни.
Но означава, че животът ѝ не е длъжен да чака тяхното пълно изчезване.
Възстановяването може да бъде част от живота, без животът да бъде отложен до приключването на възстановяването.
3. Разликата между приемане и примирение
Тук има една дума, която често се разбира погрешно.
Приемане.
Когато кажем, че можем да приемем определено преживяване, това понякога звучи като покана да се примирим с него.
Но двете неща не са еднакви.
Да приемем, че в момента изпитваме тревожност, не означава да решим, че никога няма да потърсим помощ за нея.
Да признаем, че определено докосване ни причинява дискомфорт, не означава да се откажем от възможността да разберем причината.
Да приемем, че отношенията ни имат сериозни затруднения, не означава да останем в тях независимо от последствията.
В този контекст приемането може да означава да признаем настоящата реалност достатъчно ясно, за да можем да вземем информирано решение.
Без да се преструваме, че тя е различна.
И без непременно да се обвиняваме за съществуването ѝ.
Нека ти дам пример.
Жена забелязва, че определена сексуална практика не ѝ носи удоволствие.
Тя може да започне да се пита защо не реагира по начина, по който очаква.
Да търси техника, която ще я промени.
Да се опитва да преодолее нежеланието си.
Но има и друга възможност.
Да признае, че в настоящия момент тази практика не ѝ е приятна.
И да реши, че не желае да участва в нея.
Това не означава, че никога няма да промени предпочитанията си.
Нито че е открила някаква окончателна истина за сексуалността си.
Означава, че не е необходимо да се насилва да промени преживяването си, за да има право да го уважава.
Приемането не изисква да харесваме всичко, което преживяваме. То може да означава да престанем да спорим със самия факт, че в момента го преживяваме.
Оттам нататък изборите ни могат да бъдат различни.
Понякога ще поискаме промяна.
Понякога помощ.
А понякога ще решим, че няма нищо, което трябва да поправяме.
4. Удоволствието не е награда за успешно възстановяване
Искам да се спрем на една тема, която присъстваше през цялата ни година.
Удоволствието.
В разговорите за сексуална травма удоволствието понякога се разглежда единствено като нещо, което трябва да бъде възстановено.
Като функция, която е нарушена.
Като цел на терапевтичния процес.
Но удоволствието има много по-широко място в човешкия живот.
Можем да изпитваме удоволствие от вкусна храна.
От музика.
От движение.
От приятелски разговор.
От физическа близост.
От сексуално преживяване.
От любопитството към нещо ново.
Тези преживявания не са еднакви и не включват идентични механизми.
Но ни напомнят, че удоволствието не принадлежи само на сексуалността.
В науката често се прави разграничение между харесване и желание.
Харесването се отнася до приятния аспект на дадено преживяване.
Желаниетодо мотивацията да потърсим или получим нещо.
Тези процеси са свързани, но не са идентични.
Можем да желаем нещо, което впоследствие не ни носи очакваното удоволствие.
И можем да изпитаме удоволствие от нещо, което предварително не сме търсили активно.
Това разграничение е особено важно за сексуалността.
Защото желанието за сексуален контакт не гарантира удоволствие.
И удоволствието, което възниква в даден момент, не определя автоматично дали желаем преживяването да продължи.
Но днес искам да обърнем внимание на още нещо.
Не е необходимо удоволствието винаги да служи на терапевтична цел.
Не е необходимо да се разхождаме, за да регулираме нервната си система.
Да танцуваме, за да възстановяваме телесната си осъзнатост.
Да се наслаждаваме на докосване, за да подобряваме сексуалното си функциониране.
Можем да правим тези неща и просто защото ни харесват.
Разбира се, приятните преживявания могат да имат благоприятно значение за благополучието.
Но това не означава, че всяко удоволствие трябва да бъде превръщано в интервенция.
Понякога удоволствието има достатъчна стойност само по себе си.
И не е необходимо да доказва своята полезност.
5. Когато телесната осъзнатост започне да прилича на контрол
През годината говорихме много за телесните усещания.
За интероцепцията.
За начина, по който забелязваме промени във вътрешното си състояние.
За връзката между тези усещания, емоциите и поведението.
Но има една граница, която искам да разгледаме.
Границата между полезното внимание към тялото и прекомерното самонаблюдение.
Представи си жена, която започва да проверява телесните си реакции при всяка среща с партньора.
Дали диша достатъчно спокойно.
Дали изпитва напрежение.
Дали усеща удоволствие.
Дали е достатъчно присъстваща.
Дали реакцията ѝ е свързана с предишна травма.
Постепенно интимността може да се превърне в непрекъснат процес на наблюдение и оценяване.
Вместо да участва в преживяването, жената започва да проверява как го преживява.
Това не означава, че вниманието към тялото е вредно.
Но полезността на телесното наблюдение зависи от контекста, целта и начина, по който го използваме.
При някои хора насочването на вниманието към телесните усещания може да бъде подкрепящо.
При други, особено когато има силна тревожност или определени травматични преживявания, прекомерното фокусиране върху вътрешните сигнали може да увеличи дискомфорта.
Затова няма универсално изискване винаги да бъдем съсредоточени върху тялото си.
Можем да насочим вниманието си към музиката.
Към разговора.
Към лицето на човека срещу нас.
Към пространството около нас.
Към нещо приятно, което правим.
Или просто да не наблюдаваме съзнателно нищо конкретно.
Да бъдем свързани със себе си не означава постоянно да се следим.
Понякога означава да можем да насочваме вниманието си свободно – към себе си, към другия и към света.
6. Психосексуалната свобода не означава задължително повече секс
Има една представа, която искам категорично да оставим зад себе си.
Че жената, която е преодоляла сексуалните си затруднения, непременно трябва да бъде по-сексуално активна.
По-отворена към експерименти.
По-спонтанна.
По-често възбудена.
Или по-лесно достигаща оргазъм.
Това не са универсални показатели за психосексуално здраве.
Една жена може да има удовлетворяваща сексуалност с чести сексуални контакти.
Друга – с редки.
Трета може да не желае сексуални отношения в определен период от живота си.
А четвърта може да не изпитва сексуално привличане и да не възприема това като проблем.
Сексуалните предпочитания и потребности са разнообразни.
Разбира се, когато има болка, страдание, внезапни промени или затруднения, които тревожат човека, медицинската или психосексуалната оценка може да бъде важна.
Но самото различие от чуждите очаквания не е диагноза.
Психосексуалната свобода не се измерва с количеството сексуална активност, а с възможността човек да участва или да не участва в сексуални преживявания според собствените си желания, ценности и свободен избор.
Това включва и правото да не се стремим към определен сексуален идеал.
Няма универсален модел на „освободената жена“.
Нито една сексуална практика, честота или форма на удоволствие, която доказва, че сме постигнали достатъчно развитие.
Искам това да остане ясно.
Защото понякога освобождаването от едни сексуални очаквания просто ни изправя пред други.
Преди от жената се е очаквало да бъде сдържана.
Днес в някои среди от нея се очаква да бъде постоянно уверена, сексуално активна и готова да експериментира.
Но и двете могат да бъдат форми на натиск, когато не оставят място за индивидуален избор.
Свободата не означава да заменим един задължителен модел с друг.
7. Какво означава да продължим напред, без да забравяме наученото?
Може би тук възниква един естествен въпрос.
Ако престанем непрекъснато да работим върху себе си, няма ли постепенно да изгубим всичко, което сме научили?
Не непременно.
Помисли си за други области на живота.
Когато усвоим ново умение, невинаги е необходимо постоянно да си припомняме всяка отделна стъпка.
С времето определени действия могат да станат по-познати и по-лесни.
Но това не означава, че никога повече няма да изпитаме затруднение.
Същото може да се случва и с някои психологически и поведенчески умения.
Можем постепенно да започнем по-лесно да разпознаваме собствените си предпочитания.
Да разговаряме по-ясно.
Да забелязваме кога се нуждаем от почивка.
Да търсим подкрепа по-рано.
Или да приемаме, че не е необходимо всяко неприятно преживяване да бъде обяснено чрез миналото ни.
Но няма гаранция, че тези промени ще бъдат еднакво достъпни във всички ситуации.
При силен стрес или нови житейски обстоятелства старите затруднения могат да се появят отново.
Това не обезценява предишното развитие.
И не означава автоматично, че започваме отначало.
Наученото не е необходимо да бъде постоянно в центъра на вниманието ни, за да продължи да има значение.
Можем да се връщаме към него, когато имаме нужда.
Да го преразглеждаме.
Да откриваме нови въпроси.
И понякога да установяваме, че определени обяснения вече не ни служат по същия начин.
Това също е част от ученето.
Не всичко, което сме смятали за важно преди година, ще има същото значение след още една.
И това е естествено.
8. Правото на обикновен живот
Искам да се върнем към жената от началото.
Онази, която се прибира в зимната вечер, приготвя си вечеря и сяда до прозореца.
Нищо необикновено не се случва.
Но може би именно в това има нещо, което заслужава внимание.
Когато дълго сме се занимавали с трудни преживявания, понякога започваме да очакваме, че значимата промяна трябва да бъде драматична.
Че трябва да има момент на окончателно осъзнаване.
Голямо решение.
Категорична промяна.
Или ясно усещане, че вече сме различни.
Но животът рядко се развива по този начин.
Понякога значимото е съвсем обикновено.
Да имаш приятна вечер, без да се чувстваш длъжна да бъдеш продуктивна.
Да се смееш с приятелка.
Да се наслаждаваш на вкусна храна.
Да се чувстваш желана, без да изпитваш задължение да отговориш със сексуален контакт.
Да пожелаеш интимност и да можеш да го изразиш.
Да останеш сама, когато това ти е приятно.
Да промениш плановете си.
Да се интересуваш от нещо, което няма никаква връзка с психологията.
Нито едно от тези преживявания не е доказателство за успешно възстановяване.
И не е необходимо да бъде.
Това са просто части от живота, за които трябва да има място независимо от това докъде сме стигнали в личното си развитие.
Понякога най-голямата промяна не е, че сме се научили да анализираме себе си по-добре.
А че вече не чувстваме необходимост да го правим непрекъснато.
9. Какво бих искала да остане с теб от тази година
Стигнахме до края на нашата тематична година.
Искам да завършим не с още една теория, а с няколко разграничения, които според мен заслужават да останат.
Тялото има значение, но не е безпогрешен източник на истина.
Телесните усещания могат да ни предоставят важна информация. Но тяхното значение зависи от контекста и не бива да се интерпретира чрез универсални правила.
Сексуалното желание е разнообразно и не се подчинява на един задължителен модел.
Нито честотата, нито начинът, по който възниква желанието, определят сами по себе си качеството на сексуалността.
Съгласието не се доказва чрез телесна реакция.
То е свързано със свободния избор, конкретната ситуация и възможността човек да промени решението си.
Личните граници не са средство да контролираме другите.
Те участват в начина, по който определяме собственото си поведение и условията, при които желаем да участваме в определени отношения или дейности.
Преживяната травма може да има значение, но не обяснява автоматично всяка наша трудност.
Телесните и сексуалните симптоми могат да имат различни причини и заслужават внимателна, индивидуална оценка.
Удоволствието не е задължение.
Нито е универсален показател за психологическо здраве.
И накрая:
Не е необходимо да бъдем напълно променени, за да имаме право на удовлетворяващ живот.
Тези разграничения може да изглеждат прости.
Но зад тях стои нещо важно.
Правото да разбираме себе си по-сложно, отколкото позволяват готовите обяснения.
И да живеем, без непрекъснато да се сравняваме с представата за това какви трябва да бъдем.
Последна покана към теб
Прекрасна моя,
През тази година ти предложих много въпроси.
За тялото.
За сексуалността.
За удоволствието.
За границите.
За отношенията.
За начините, по които миналото може да присъства в настоящето.
Днес няма да ти предложа нова практика.
Нито задача, която трябва да изпълниш.
Искам само да оставя един последен въпрос.
„Ако не трябваше непрекъснато да работя върху себе си, на какво бих искала да отделя повече място в живота си?“
Може би на близостта.
На приятелствата.
На сексуалното удоволствие.
На почивката.
На ново преживяване.
На творчество.
На движение.
На любопитството.
Или просто на обикновени дни, в които не е необходимо да се случва нищо особено.
Няма правилен отговор.
И няма нужда да превръщаш отговора в план.
През цялата ни година се опитвах да ти предам не само информация, но и един начин на мислене.
Да задаваш въпроси, преди да приемеш готово обяснение.
Да различаваш научното знание от популярните обещания.
Да обръщаш внимание на преживяването си, без да го превръщаш в диагноза.
Да уважаваш собствените си граници, без да забравяш, че другите хора също имат свои.
И да разглеждаш сексуалността не като изпит, който трябва да издържиш, а като част от човешкия живот, в която има място за разнообразие, избор, близост и удоволствие.
Надявам се, че това знание ще ти бъде полезно не защото ще те накара да мислиш повече за себе си, а защото ще ти позволи да живееш с по-малко ненужни изисквания към себе си.
И ако след време забравиш някой от термините, които сме разглеждали, това няма да бъде загуба.
Може би ще остане нещо по-важно.
Че имаш право да задаваш въпроси.
Че можеш да променяш мнението си.
Че твоето преживяване има значение, дори когато не можеш веднага да го обясниш.
Че не е необходимо да се съгласяваш с всичко, за да бъдеш обичана.
И че животът ти не трябва да бъде организиран единствено около преодоляването на трудностите.
Той може да включва и неща, които просто обичаш.
Хора, с които ти е приятно.
Моменти, които не изискват анализ.
Удоволствия, които не трябва да оправдаваш.
И бъдеще, което не е длъжно да бъде постоянно продължение на миналото.
Защото смисълът на всичко, което научаваме за себе си, не е един ден да станем съвършени.
А да разполагаме с повече свобода да живеем собствения си живот.
Благодаря ти, че беше част от тази година.
За вниманието, което отдели на темите ни.
За въпросите, които може би си си задала.
И за доверието да навлезем заедно в области на човешкото преживяване, за които все още не говорим достатъчно открито и точно.
Тук завършва нашата годишна тематична програма.
Но знанието, което си събрала, остава някъде в теб, и с теб, за да се връщаш към него, когато имаш нужда.
Пожелавам ти спокойни празници.
Не непременно съвършени.
Не задължително изпълнени с радост във всеки момент.
А такива, в които има достатъчно място за твоите собствени желания, потребности и преживявания.
С теб беше,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method