След близостта
Какво остава в тялото, когато другият вече не е толкова близо
Тема на месеца: Контакт и близост
Как тялото допуска другия, без да се губи.
Прекрасна моя,
през септември говорихме много за това как допускаме другия.
Как оставаме свързани със себе си в близостта.
Как тялото променя дистанцията.
Как различаваме собственото си желание от желанието, което усещаме насочено към нас.
Но има един момент, за който почти не говорим.
Какво се случва с нас след близостта?
Не по време на прегръдката.
Не по време на разговора.
Не по време на секса.
А след това.
Когато телата се отделят.
Когато разговорът приключи.
Когато другият стане от леглото.
Когато затвори вратата.
Когато се приберем у дома.
Когато отново останем сами със собственото си тяло.
Понякога именно там се появява информация, която не сме могли да усетим, докато сме били в контакта.
Тялото има свое „след“
Близостта не приключва в секундата, в която физическият контакт свърши.
Тялото продължава да обработва преживяното.
Докосването.
Миризмата.
Температурата.
Напрежението или отпускането.
Емоционалната интензивност.
Удоволствието.
Уязвимостта.
Начина, по който сме били видени.
Начина, по който сме позволили да бъдем докоснати.
И затова след близост можем да преживеем много различни неща.
Топлина.
Спокойствие.
Сънливост.
Желание да останем прегърнати.
Но също така необяснимо раздразнение.
Нужда да станем.
Да се облечем.
Да останем сами.
Да се изкъпем.
Да замълчим.
Или точно обратното – внезапна нужда другият да ни увери, че е още там.
Нито една отделна реакция сама по себе си не разказва цялата история.
Но реакцията след контакта може да бъде информация.
Понякога разбираме как сме преживели близостта едва когато тя приключи
Докато сме с другия, вниманието ни е разпределено между много неща.
Неговото лице.
Гласът.
Докосването.
Разговорът.
Нашите реакции.
Неговите реакции.
Самият ритъм на срещата.
След това външната информация намалява.
И собственото тяло отново става по-чуваемо.
Тогава може да усетим:
„Всъщност ми беше много хубаво.“
Но понякога може да се появи и:
„Не знам защо, но сега имам нужда да остана сама.“
Или:
„Нещо в мен е напрегнато, въпреки че моментът беше приятен.“
Или:
„Искам още близост, но не съм сигурна дали искам още докосване.“
Тези нюанси са важни.
Защото телесното преживяване невинаги се подрежда в простите категории „хареса ми“ или „не ми хареса“.
Можем да изпитаме удоволствие и едновременно да имаме нужда от пространство след него.
Можем да обичаме човека до нас и въпреки това да искаме тишина.
Можем да сме пожелали близостта и след нея да усетим уязвимост.
Можем да сме преживели прекрасен контакт и пак да имаме нужда да се върнем за малко към себе си.
Близостта и нуждата от отделяне не са противоположности.
Понякога именно способността да се отделим спокойно прави възможно отново да се приближим.
Има близост, след която се усещаме повече себе си
Това е един от въпросите, които намирам за особено интересни през погледа на соматичната психосексуалност.
Не само:
„Колко близо допускам другия?“
А:
„Как се усещам в собственото си тяло след тази близост?“
По-свързана ли съм със себе си?
Има ли повече пространство в мен?
По-ясни ли са усещанията ми?
Мога ли спокойно да остана сама?
Или сякаш ми трябва време отново да намеря себе си?
Това не е тест за „добра“ или „лоша“ връзка.
И не е инструмент, с който да анализираме всеки интимен момент.
То е още един начин да започнем да чуваме как тялото преживява контакта.
Защото близостта не се измерва само с това колко сме способни да се приближим.
Понякога тя се вижда и в това как се връщаме към себе си след срещата с другия.
Мястото между „ние“ и „аз“
Може би зрелият контакт не е непрекъснато състояние на близост.
И не е постоянно отдалечаване.
По-скоро е движение.
Аз.
Ти.
Ние.
И отново:
Аз.
Без „ние“ да унищожава „аз“.
И без „аз“ да прави „ние“ невъзможно.
Точно тази способност за движение между свързване и отделност позволява близостта да остане жива.
Не защото никога не се губим.
А защото постепенно започваме да разпознаваме пътя обратно към себе си.
Една малка покана
След следващ момент на близост – и той изобщо не е необходимо да бъде сексуален – не бързай веднага към телефона, следващата задача или анализа на случилото се.
Остани за кратко със себе си.
Не търси правилната реакция.
Само забележи:
Как се усеща тялото ми сега, когато контактът приключи?
Има ли място, което иска движение?
Тишина?
Топлина?
Разстояние?
Още малко близост?
Или просто нищо?
Не е необходимо да правиш нещо с отговора.
Понякога е достатъчно тялото постепенно да разбере:
„Мога да бъда близо до другия и след това отново да се върна при себе си.“
Защото може би една от най-дълбоките форми на близост не е да останем непрекъснато свързани.
А да знаем, че можем да се приближим, да се докоснем, да се преживеем –
и след това да се върнем към себе си, без да сме се изгубили.
С теб,
Петя Симеонова
PsySexSomatic® – Embodied Pleasure Healing Method